Боспорското царство и българите

Боспорското царство и българите

Боспорското царство e антично царство на двете страни на Керченския проток (тогава известен като Кимерийски Боспор), образувано през 5 век пр.н.е. в северната част на Черноморието и по бреговете на Азовско море (Меотидското езеро).
Столица е била Пантикапей. Първите владетели са от династията на Археанактидите, последвани от 438 пр.н.е. от династията на Спартокидите.
Първите му царе са траки, основали династията на Спартокидите, която 330 години го управлявала (438-108 пр.н.е.). И по-късно много от царете носят типично тракийски царски имена като Котис II, Раскупор, Спарток (Спартак), Реметалк и т.н.
Знаците на боспорските царе са много близки до познатия ни и използван от древните българи знак ІYІ. Украинският изследовател В. С. Драчук пише : “Болшинството от гербовете (знаците) на Боспорските царе се състои от три части. Източникът на горната част на тези гербове се корени в именните сарматски емблеми, донесени на територията на Боспор от сарматите. Долната (династическата) част – тризъбецът, е един от древните символи на боспорските династии. Такова съединение на боспорски и сарматски традиции…произхожда от началото на сарматския период в историята на Боспор”.
В украинските публикации се намира едно преплитане на знаци от различни епохи и всички се водят като сарматски. Хералдиката от Боспорското царство, знаците върху тухли, печати от амфори, знаци върху котли – някои от тях железни , други бронзови подчертано говорят за общността им с материалните следи оставени и от хуните.
/В. С. Драчук в “Система знаков Северного Причерноморья”, Киев, 1975.
С.А. Яценко в “Знаки-тамги ираноязычных народов древности и раннего средневековья”, Москва, Изд. “Восточная литература” РАН, 2001./
През 5- ти век земите на Боспорското царство стават част от земите, в които се установява Ернак – сина на Атила (Ирник от Именника на българските князе).
Старите хронисти , съвременници на тези събития твърдят , че след разпада на империята на Атила, племената водени от Ирник всъщност се завърнали в старите си земи.
Под управлението на Ирник са възстановени и крепости и селища, владенията им реално се разширяват.
Поразително е , че същите тези земи 150 години по-късно стават част от територията на Стара Велика България .
Старите, антични градове, които са били изградени в Крим именно поради родството на местните с хуните не са били подложени разрушения през ІV век от тях . На археолозите е много трудно да обяснят този факт. (М.И.Ростовцев. Скифия и Боспор. Петроград.,1925; Ю.А.Виноградов. К проблеме полисов в регионе Боспора Киммерийского / Античный мир и археология, Вып.9, Саратов., 1993; Николай Болгов. Между империей и варварами: финал античности на Боспоре Киммерийском / Украiна в Центрально- Схiднiй Европi, №4, 2004.).
Прокопий Кесарийски живял през 6 в. , е един от най-големите историци на късната Античност. Бил е съветник на главнокомандващия Римската армия Велизар (Велизарий, Белизар). Той пише:
„В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци, живеели по тези местности, за които стана дума, и един цар стоял начело на тях. После над тях властвал цар, който имал двама сина, от които единият се казвал Утигур, а другият – Кутригур. Когато баща им починал, двамата си поделили властта и нарекли поданиците си по свое име. И по мое време едните се наричаха още утигури, а другите – кутригури. Всички те живеели на едно и също място, имали едни и същи обичаи и начин на живот, и не общували с хората, които били на западната страна на Меотида (Азовско море – бел. ред.), защото те никога не били ходили отвъд тези води и нямали представа, че могат да ги пресичат; имали някакъв страх от това толкова лесно начинание и даже не се опитвали да пробват. На отсрещната страна на Меотида и до Черно море живеели така наречените готи-татраксити […], значително встрани от тях били готите-визиготи, вандалите и всички останали готски племена. В предишните времена те се наричали също скити, понеже всички племена заели тези места се наричали с общото име скити, а някои били наричани савромати, маланхлени“…. (Прокопий. Войната с готите, кн.ІV.5).
Прокопий в друго свое съчинение „Вандалската война“, стр. 311, книга 3, глава 1, точка 2 , пише:
2. “Когато Хонорий беше император на Запада (395-423 г.), нахлуха варварите в империята. Какви бяха те и как те сториха това искам да разкажа. Едно време, както и сега, това бяха преди всичко ГОТСКИ ПЛЕМЕНА, най-големите и най-известните между тях са ГОТИТЕ, ВАНДАЛИТЕ, ВИЗИГОТИТЕ и ГЕПИДИТЕ. В стари времена те бяха наричани САРМАТИ и меланхлени (чернодрешковци), А ПРИ НЯКОИ ТИЯ НАРОДИ СА НАРЕЧЕНИ СЪЩО И ГЕТИ“.
24.“… А народът на ГЕТИТЕ И ГОТИТЕ, КАЗАХА ТЕ,ТОВА БИЛО ЕДНО И СЪЩО…“.
Боспорския цар Аспург (10 – 37 г. сл. Хр.) и имената на трима от боспорските царе, които се срещат в Боспорските надписи – Гостас, Телесиус и Омарус на практика съвпадат с тези на българските владетели Гостун, Телец и Умор, посочени в Именника (Корпус Боспорских надписей М.-Л. 1965, № 924, № 59, № 1099).
Да си спомним боспорската династия Перисад и името на българският владетел Персиан (836 – 852). Перисадската династия управлява през различни периоди в трако-кимерийско-боспорската държава до ІІ век от н. е. Имало е „петима Перисади”.
Да направим паралел и между боспорският цар Асандр (ок. 47 г. пр.н.е.-17 г. от н.е.) и българският Асен (ХІІ век), а също с боспорският цар Тарнак (63 г. пр.н.е.-47 г. пр.н.е.) и името на третата българска столица Търново.
Топонимът Трапезунд в Крим и квартала Трапезица във Велико Търново също трябва да ни „създават“ директни асоциации. Трапезунд като град съществува и на южното Черноморие.
Данни за кримски Трапезунд има и при Стефан Византийски: „Хермонаса: малък остров с град на Кимерийския Боспор, йонийска колония. Менип в „Перипл на двата Понта” нарича това място Трапезунд, а Хекатей [Милетски] и Теопомп казват, че това е град” [FHG.208].
Река „Тертер” на Кавказ директно ни отвежда към българският владетел Тертер.
Спряганата за столица на Кубратовата държава Фанагория е била град в Боспорското царство). Този град е бил пристанище, търговския вход на Велика България.
В “Именника на българските князе” се казва, че “пет князе държаха княжеската власт отвъд Дунав 515 години”.
А князете с “остригани глави” са управлявали земите на север от Дунав, т.е. в Северното Причерноморие, точно там където е било Боспорското царство.
Съвременни автори (Тафраджийска, Р. Рашев, Цв. Степанов, Г.Бакалов и т.н.) смятат алано-сарматите за част и дори за основна част от българите.
Проф. Рашо Рашев изследвайки рунните знаци, смята, че знака ІYІ при древните българи е означавал бог.
А Знакът IΥI винаги присъства в монограмите на династията на Рескупоридите – Θεος ΥΣΠΙΣΤΟΣ, почитан от тези владетели.
Изводите, както се казва, се налагат сами:
Траките-кимерийци са основателите на Боспорското царство. Дошлите в Крим от юг йонийци са потомци на старите тракийски племена от Егея, по-късно преминали през вторичен процес на елинизация. Те се установяват тук като ограничена популация с предимно търговски поминък сред преобладаващото трако-кимерийското поселение на Северното Черноморие.
Коренното северно тракийско нaселение заедно с придошлите от Юг тракийски „емигранти“ , подгонени от чужди нашествия, с течение на вековете образуват една сравнително хомогенна смес от племена наричана от старите историци през различни епохи с различни имена – траки, кимери, скити, сармати, гети, готи, хуни, българи. От тези хора и от техните потомци произлизат голяма част от днешните българи, румънци, украинци и молдовци. А някои добавят и „белите хорвати“. Неслучайно някои хърватски изследователи подчертават директната родствена връзка между българи и хървати.
Боспорското царство и сарматите участват пряко във формирането на онази част от българския етнос живееща на Север от Дунав, която после ще се пресели и на Юг от него.
Всичко казано по-горе доказва сходството , генетическата, културна и религиозна връзка между траки, кимери, скити, сармати, хуни и българи.
В тази връзка покрай световното първенство по футбол да се подсетим и за съдбата на старите хървати и българи. Тя може би започва по времето на Стара Велика България (средата на VII-ми век). Прахърватите също създават своя кратко съществуваща държава на запад от нея. Тя е описана в летописите на византийския император, писател и учен Константин Порфирогенет (905 – 959). Известна е като Бяла Хърватия, която обхваща части от територията на съвременните Полша, Чехия и Словакия, Украйна . През 80-те год. на XX-ти век украиски археолози откриват останките на столицата на тази държава до село Стольское (Столично), на Лвовска област. Това е огромен град със замъци, пещерни жилища, крепости и светилища на белите хървати. Под останките на тази столица са открити същите подземни тунели, каквито е имало и под улиците и стените на Плиска.
Император Константин Багрянородни (945-959) в “За управлението на империята” (De administrando imperio), глава 30, съобщава за преселение на част от белите хървати от Северните Карпати към новата им родина Далмация, където живеят и днес [Константин Багрянородный, Об управлении империей. М., 1989, с. 131].
В глава 31 на същата книга се казва още: «хърватите, днес живеещи в края Далмация, произлизат от некръстените хървати, наричащи себе си “бели” , които граничат със склабеноите – некръстените сърби . (Името) хърват на езика на склабеноите означава «притежател на голяма страна” [Константин Багрянородный, Об управлении империей. М., 1989, с. 136-137].
Кратко съществувалите държави на белите хървати по-късно са разгромени от франките, аварите и техните земи се поделени между държавата на франките и Крумова България. Почти 150 години (IX-X-ти век), част от белите хървати живеят в тогавашна Североизточна част на Отвъддунавска България.
Може би затова хърватите уважават нас българите.
И ние им отвръщаме със същото.
Има защо !

Стоян Николов