ЗА КАШКАВАЛА НАШ…

ЗА КАШКАВАЛА НАШ…

Замисляли ли сте се за произхода на толкова обикновената дума кашкавал? И аз не бях, докато не попаднах на информация, която мисля, че е твърде интересна. Ето как е обяснен произходът на тази дума в английската Уикипедия: Kashkaval is a type of yellow cheese made of cow milk (kashkaval vitosha), sheep milk (kashkaval balkan), or both (kashkaval preslav).[1] The name is derived from the Italian caciocavallo (Romanian: cașcaval; Bulgarian: кашкавал, pronounced [kɐʃkɐˈvɑɫ]; Macedonian: кашкавал, pronounced [kaʃkaˈval]; Serbian: качкаваљ or kačkavalj; Albanian: Kaçkavalli; Turkish: kaşkaval/kaşar; Arabic: قشقوان‎‎‎ / qashqawān). In Albania, Bulgaria, Republic of Macedonia, Serbia and Romania, the term is often used to refer to all yellow cheeses (or even any cheese other than sirene). In English-language menus in Bulgaria, “кашкавал” is translated as “yellow cheese” (whereas sirene is usually translated as “white cheese” or simply “cheese”). И така: оказва се, че думата кашкавал е разпространена по целия Балкански п-в и дори в арабския свят, както и в Южна Италия. “Чия” обаче е думата? Къде за първи път е употребена? Има ли някоя от народностите “патент” върху кашкавала?
Ето няколко мнения: http://leonleonovpom2.blog.bg пише: “Какво прави впечатление при италианското наименование за кашкавал? На първо място, че името е свързано с начина на пласиране на продукцията И на второ, че то е производно на сирене!

А сега, нека хвърлим поглед на Българския кашкавал! И сирене респективно.
Името на сиренето идва от използваното сирище От технологията, а не от начина на пласмента на продукта, за разлика от италианското име!
Следователно за ориентир за името кашкавал може да служи производствената технология
Сложна дума е кашкавал Състои се от кашкам и валям
Ами кашкам означава, че правя нещо на каша! Да ,има я тази процедура в технологията на производството на кашкавала, получавоне на каша със суроватката
Ами валям? Първо ,какво означавам валям Да, свързана е с валяк , а той с немската дума валци Има и смисъл на бъхтя, тепам, пресовам С цел нещо да се сгъсти Ами и това го има при кашкавала Притискане на кашата ,с цел получаване на твърд продукт-калъп От който, след зреене, се получава Български кашкавал
Следователно, думата не е чуждица, а родна, Българска ,базирана на получаване на кашкавал, първо чрез каша, а след това чрез валяне-пресоване!

Ето и изводите

-Кашкавал е Българска дума и не е заемка от румънски
– Думата кашкавал в румънския не е заемка от италианското каччокавало по простата причина, че румънският език е граден на база френски, а не на – италиански
-Французи и италианци твърдят, че кашкавал не е тяхна дума Във френските речници думата е маркирана като чуждица Следователно румънците не могат да заемат думата от тях!

– Румънският е млад език Някой виждал ли е крава от теле да суче?! Това означава, ние с нашия стар език, да заемем дума от младия румънски!

– За разлика от италианския, на който думата каччокавалло е свързана с начина на пласмент на продукта, имената на нашето сирене и кашкавал са пряко свързани с технологията на получаване!
Голямо разминаване…

Та според моето скромно мнение, без да се пиша за етимолог-специалист, истината за кашкавала, името му, е описаната по- горе!” Това е така да се каже “патриотичната” версия.
Има и друго, да го наречем Алцеково обяснение: langkochev.blogspot.com пише:

“Сиренето КАЧОКАВАРО, което се прави от наследниците на Алцековите българи в селата около град Бояно, на север от Неапол, е съставено от две думи “качо” и “кавало”. Кавало означава кон, а качо означава, че меховете на сиренето са се премятали на гърба на коня. Местните овчари са преработвали млякото още на пасбището, наливали са го в специални торбички, които са завързвали отгоре, свързвали са ги по две и са ги премятали през гърба на коня.”
“Официалната” версия обаче е друга. Според нашите речници, а и според чуждите автори думата е италианска заемка в българския език. Произлиза от caccio – сирене и cavallo – кон, т.е. сирене, което зрее на седлото на коня. В основата на думата са латинските caseum (сирене) и caballus (кон).
Според Ясен Бориславов ( http://www.menumag.bg/za-hrana…/statii/na-kogo-e-kashkavalyt ): “У нас кашкавалът се смята за типично балкански и в много голяма степен български продукт, въпреки че името му е подозрително близко до популярното италианско сирене Caciocavallo. Думата означава буквално „сирене на кон” и е свързана с начина на зреене. Според класическата технология то не се оформя на пити като кашкавала, а на тулуми с капковидна форма и се окачва да виси на дървена конструкция, която прилича на кон”. И още от същия автор: “Заради етимологичното родство много изследователи съвсем безкритично приемат, че кашкавалът е пренесен у нас от Италия. Според д-р Ячо Кабаивански, автор на “Ръководство по сиренарския занаят” (Бургас, 1940 г.) това е станало през 40-те години на XIX век. Според други сведения е било по-рано, но не преди началото на XIX век. Как точно и защо тъкмо кашкавалът, а не някакво друго италианско сирене, примерно пармиджано или горгонзола, се е озовал по нашите земи, остава неизвестно. Липсата на отговори гъделичка въображението и естествено поражда различни версии за истинската история на кашкавала. Според една от тях той може и да не е точно италиански и да не е пренесен от Апенините на Балканите, а да е станало обратното. Пренесли са го власи, но не е ясно дали натам, или насам. Власите са етнографска група, добре позната в различни балкански страни – има ги в Румъния, България, Гърция, Македония и Албания. Смята се, че са потомци на романизирано през античността население, остатък от времето, когато Балканите са били римски провинции. А може би е по-точно да се каже, че са балканизирани римляни. Някога са били ангажирани с охраната на важни пътища като Виа Игнация, който свързва Рим с Константинопол. След разпадането на империята продължили да живеят в планините, като се препитавали с животновъдство. Полуномадският им начин на живот, свързан с постоянно търсене на пасбища, често ги отвеждал на различни места между Карпатите и Апенините. Не е изключено кашкавалът да е тяхно изобретение. Възможно е някога тулумите с кашкавал наистина да са съзрявали окачени от двете страни през седлото на коня, което обяснява и италианското име на това сирене. Нека вметнем, че според достоверни исторически извори по подобен начин в движение под седлото на коня прабългарите правели пастърмата, заради която византийският император Роман Лакапин нарекъл българския цар Петър „облечен в кожух кожогризец”.
Дотук добре, може би наистина армъните (известни още с пейоративните названия цинцари и куцовласи) – романизирани номади са разпространили името и продукта (въпреки, че доколкото ми е известно, те не са достигали до земите, които днес са населени с арабоговорящо население). Има обаче едно сведение от римския писател Колумела (от 68 г. сл.Хр.), което описва точно процеса на правене на кашкавала, който се е съхранил и до наши дни. И ако думата кашкавал и продуктът, известен още като “жълто сирене” са наследство от трако-римската епоха (известни са трако-етруските етнокултурни връзки, датиращи столетия преди Рождество Христово), това би било още едно доказателство за местния (античен) произход на днешните българи, както и на голямата част от днешното балканско население.
Илюстрация: италианско сирене качокавало