ТОДОР ДИЧЕВ ЗА БЪЛГАРО-ЯПОНСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ, ЯПОНЦИТЕ И БЪЛГАРСКАТА ДИПЛОМАЦИЯ

Тодор Дичев е бил дипломат в Япония, Филипините, Индия, Швейцария, Австрия и САЩ. В последните години от кариерата си – началник на отдел по въпросите на разоръжаването и човешките права в ООН.  Автор е на книги, на публицистични материали, преводач от японски, английски и руски език, между които нашумялата навремето “Един дипломат в Япония”. Бил е преводач от японски на Тодор Живков. Доктор на икономическите науки и почетен доктор на японския университет “Токай”. 

Господин Дичев, Вие сте дипломат с твърде интересна и любопитна кариера, голяма част от която е свързана с Япония.  В ония години откъде  у вас този интерес към един такъв рядък, екзотичен в нашите представи език?
Интересът към Япония и японския език е свързан с моето детство – майка ми ми четеше японски приказки, в които имаше гейши,самураи… Интересни персонажи за детското въображение. Когато завърших 8-мо единно училище, чрез директорката, от Външно министерство, с още няколко души бяхме поканени да продължим образованието си в Москва. Едно от условията беше да посочим какъв език ще изучаваме и то рядък. Аз посочех японски. И така заминах за Москва и завърших международни отношения специалност ”Япония”. В началото японските йероглифи бяха кошмарът ми.
Дори ми минаваха мисли да се прехвърля да уча друг език. След време си казах: „Добре, че не съм го направил”. От тогава на шега казвам: „Друго може да не съм, но съм първия български японист”. Между другото, през 1966-1967 г.основах  факултативни курсове в Софийския университет,  водих ги четри семестъра. Днес има и училища, в които се преподава японски език.Каква е историята на българо-японските отношения?
Те датират от началото на XX век. След Първата световна война Япония установява дипломатически отношения с всички воювали страни, включително и България. Това, което малко хора знаят у нас, е че при коронясването на Борис III е присъствал братът на предишния японски император Хирохито. Той бил флотски офицер и пристига във Варна с фрегата, и от там в София за церемонията.
Историята на българо-японските отношения е малко странна за европейското и българското ухо, но не и за японците. Какво имам предвид?
От много отдавна, не знам дали знаете, върви приказка, че ние сме японците на Балканите. Спомням си, през1979 г. в отговор на официално посещение на Тодор Живков японският император прати престолонаследника, който сега е император Ахихито, в България (по конституция императорът не може да напуска страната и затова праща заместника си, т.е.бъдещия император). Аз имах честта да го придружавам и според протокола трябваше да дам обяд или вечеря. И когато той дойде в резиденцията в Токио, познавах се с него 20 г. по-рано, той каза: “Аз така и не можах да разбера защо от Източна Европа  (те не казват социалистически страни)единствено вашият президент, а може би покрай него вие, всички българи имате това отношение към нас”. Тогава повторих това,  което и друг път съм казвал: “Ваше Височество, според легенди, а те все пак опират на някаква фактология, ние сме японците на Балканите”. А той казва: ”Това го знам, казвали сте ми го и друг път. Може друго да ми обясните”. И тогава казах нещо, за което можеха да ми отрежат главата, ако решат. А то беше: ”Ваше Височество, знаете, че на Полша естествен партньор от развитите капиталистически държави е Западна Германия, там са Австрия и т.н. А ние вижте с кого сме заобиколени. Моят президент като ни събра каза: ”Тук ние нямаме място, дайте да хванем Япония”. Той се усъмни дали говоря сериозно, но аз веднага отговорих: ”Моля Ви се…”. Погледна ме той и каза “Това е много интересно, да, да…”

Може ли да се каже, че японците са доверчиви хора?
Не, не са доверчиви. Те знаят всичко, само че правят тези реверанси, защото знаят историческата истина. Журналистът Кожухаров, с колегата си фотограф, след като се върнаха от Памир издадоха малка книга за прабългарите. Интересни постановки има в нея.

Като дипломат в Япония какво и кого наследихте?

Казах вече, че съм японист. Какво означава това? Да гледаш на света като японец, през призмата на Япония, на японеца. Това е моя тясна специалност. Първият ми шеф, за мен е един голям българин, Христо Боев. През 1959 г. България открива легация в Япония, което е един ранг по-ниско от посолство. Посолството означава пълни дипломатически отношения. И именно Боев е там в легацията пълномощен министър.Това е първият ми учител в дипломацията. Свалиха го по политически причини през 1962 г. И тогава дойде от Лондон ХристоЗдравчев.

Свързват и Огнян Дойнов с Япония…
Огнян Дойнов не е бил посланик. Аз бях на работа в поолството, когато той дойде през 1964 г., за да закупи първите кораби за България – рудовози и танкери. Аз го изпратих на летището, когато си заминаваше за София и фактически тогава се запознахме. Една година по-късно го назначиха в търговското…  Пробивът на Огнян Дойнов се дължи на баща му, който е бил много близък с Тодор Живков и Милко Балев. Но самият той беше много инициативен. За нула време в Токио направи библиотека за мениджмънт. Беше страхотен мениджър, такова е моето мнение.
През 1970 г. той основа първото българо-японско дружество джойнт венчър, покани и мен да отида там, но аз отказах, с което го разсърдих. Реално скъса отношенията си с мен, дори ме заплаши със затвор, когато направи Радомирската гробница (завода за тежко машиностроене „Червена могила”). По това време вече бях посланик и той идва да подписва договорите придружаван от сумати министри, с четри фирми – двама производители ”Тошиба”и”Кобестил”и две търговски. Между другото, японците са хора коректни, непрекъснато говореха да се откажем. Но нали посланиците са като военните – изпълнители, на нас ни нареждат и ние всеки по своему, с възможностите си да издейства по-добри условия. Чудех се защо се обръщаха към мен, след като цял месец преговаряха. А те:”Ние казваме на Вас, защото след шест месеца време за размисъл, отиваме в София да подписваме и тогава ще кажем съображенията си на Вашия президент, а на Вас ще ви отрежат главата!”. Горе-долу в този смисъл говореха. Съображенията им се оказаха прави във времето.
„Първо такива заводи имаше в САЩ, Япония и СССР. Второ, на вас за 10 г. една машина я ви потрябва, я не. Вие искате да ни конкурирате – няма да успеете господине! Ако ви трябва вземете ги от Съветския съюз. Там произвеждат същите прекрасни машини – евтини и качествени. И така-трето, четвърто….. Пето-най-малките машини тежат 130 -150 т. и вие трябва да строите нови пътища, мостове, тунели.И по-нататък-вие нямате работна ръка ,ще разрушите цялото Кюстендилско поле”.
Всички тези разговори обобщих и изпратих шифрограма. Още на другия ден ме извикаха в София. Огнян Дойнов ми каза, че не само повече няма да видя Япония, но и няма да изляза от България, защото това е решение на Политбюро, а аз тръгвам срещу него. Аз бях препредал само казаното от японците, но си навляках белята. Исторически факт е, че чрез мен японците казаха на българското правителство в прав текст: ”Вижте, ние от вас не искаме да печелим. Вие стройте завода, ще ви дадем редките машини, които бихте могли да вземете от Швеция, ГФР, Англия, при това по-евтино”. Въпреки това машините бяха взети от Япония.

Какво беше отношението на японците към Тодор Живков и Людмила Живкова?
Прекрасно.Считаха и Тодор Живков и Людмила за свои приятели. Живков пръв и единствен от Източноевропейските държави през1970 г.посети световното изложение в Осака. Тогава го приеха императорът, премиер-министърът, с което си набра гнева на Брежнев. На връщане от Осака Живков и Брежнев се срещат и в разговора Брежнев отрязъл: ”Товариш Живков, вие капитализма ли ще хвалите” и т.н. и т.н.
Участието на изложението в Осака има и своята предистория. Живков през 1966-67 г. посещава изложението в Монреал, което му прави огромно впечатление. Диктува на Милко Балев докладна записка до Политбюро,  в която се казва, че е крайно време България да участва в следващото изложение, което е в Япония през 1970 година.
В Япония по това време е посланик Начо Папазов, който прояви унищожително възражение – едно участие струва много пари и т.н. В крайна сметка участваме.
Людмила Живкова посети Япония през 1979 г., когато аз бях посланик. Приеха я много интересно. Тя е министър на културата. Имаше срещи с шефа на парламента, с министъра на външните работи и т.н.

Бяхте дипломат и след 10 ноември 1989 г., но като че не се разбрахте с Желю Желев. Защо Ви уволни?
Когато отидох в Япония да организирам посещението на Желю Желев, по случай коронясването на днешния император, те вече знаеха за промените у нас, знаеха и какво е говорил нашия президент в Щатите – против комунистите и т.н. Аз го предупредих за това и го посъветвах да бъде предпазлив. Логиката на японците е следната – не може някой да ругае наш приятел, защото косвено ругае нас.
Желев изпълни съвета ми, но в България не каза нищо от това, което те му казаха:
“Господин президент, ние японците от Изтока и германците от Запада смятахме, чрез вас българите, като най-близки приятели на Съветския съюз, да влезем в техния пазар, а вие си затворихте границата с тях”. Никой от съветницие не е посъветвал Желев да отговори да не се месят във вътрешните работи на друга държава.
Но в резултат, другаря Желев ме уволни и аз съм му много благодарен.

Академик Сендов добре ли представлява България като посланик в Япония?
Дипломацията е като всяка друга специалност. Аз не мога да бъда хирург и академик не може да бъде дипломат. Един дипломат се създава 10-15 години. В крайна сметка отношенията с една държава имат измерения. Ако вземем търговския обем в последните години е отишъл надолу, културният-също. За какво да говорим?
Мисля че новият посланик, г-н Тодоров, ще се справи добре. Работил е в Япония преди 20 г., съпругата му е японка. Видяхме се с него преди месец, поговорихме си. Сподели, че Румяна Желева го е помолила да замине през ноември, да помага тук, докато не стане евродепутат. Вероятно вече е заминал.

Източник: