БЪЛГАРСКОТО ОТКРИТИЕ №16

БЪЛГАРСКОТО ОТКРИТИЕ № 16

 

инж.Ангелов  – г-н Дичев, през 2000 г., твоето откритие „Дичеви пръстени” бе призна-

то от БАН, а след  години издаде и книга „Непопулярни експерименти

по  физика”.

Има ли нещо ново около откритието през тези години?

Христо Дичев – Експерименталните ми работи продължиха, като през 2006 г. напра-

вих нови наблюдения, които бяха демонстрирани на  Конференцията

по физика, която се състоя в Ямбол, а по- късно публикувани като

„Интересно наблюдение” в сп.”Светът  на физиката” под заглавие

„Диполно – делителна равнина в  магнетизма”.

Експериментите включваха едно ново поведение на феромагнитни

стружки, с намерение да се „надникне” , „какво става вътре” в соле-

ноид, които възприемаме  като еквивалент на постоянния магнит.

Тогава изненадата бе твърде голяма за това което се наблюдаваше.

То беше необяснимо от гледище на известните ни знания по този

въпрос. За съжаление възможностите на списанието бяха твърде

ограничени и на черно-бели фотоси се виждаха само 5 бр. неясни

петна, които беше невъзможно да се съчетаят с текста.

В книгата, която издадох през 2016 г. „Непопулярни eксперименти по

физика” /на български и на английски език/, а също така и в електро-

нен вариант – всички тези фотоси са  качествени.

инж.Ангелов  – След публикуване на този есперимент имаше ли някакви отзиви от

български и чуждестранни физици? Подзаглавието би следвало да

предизвика някакъв интерес?

Христо Дичев – Нямам сведения колко български физици са повторили експеримен-

та,освен една бакалавърска теза на СУ с ръководител К.Калайджиев

който дойде до Ямбол, за да се запознае лично с експеримента.

Колкото до физици извън страната, експерименталното явление

„Магнит по кръгов ефект” бе публикувано в сп.”Европейки журнал

по физика” – Кеймбридж, „Дойче физик” издавано в Австрия,

„Магнитите в нашето бъдеще” – САЩ.

Истината е, че в нито една публикация не се откроява според  мен

нещо значимо. Това е, че тези два опита дават СВЕДЕНИЯ ЗА

ПОНЯТИЕТО „ПОЛЕ”.

1

инж.Ангелов  – Бакалавърската теза е намерила място в учебната програма на СУ

/или в учебни задачи/. Всъщност всяко откритие, особено  ако е

експериментално явление би следвало да влезе в учебната програма

за ученици и студенти, каквото е твоето откритие.

В  учебниците по физика все още на първите страници по магнетизъм

присъства единствено познатия звездообразен модел  на силовите

линии още от древни времена.

Христо Дичев – Това се решава вероятно от експертен съвет и от хората, които са в

него. Накратко казано: „Когато му дойде времето”.

Освен това струва ми се, че в последните години има сериозен отлив

от експериментите.

инж.Ангелов – Защо?

Христо Дичев – Защото експериментирането е рисков  процес–апаратура,материали,

средства, много тичане, и ако в крайна сметка  резултата е нулев,

следва разочарованието,което е най-голям враг на откривателството.

инж.Ангелов – Има ли някакви нови експерименти, които не са публикувани до сега?

Христо Дичев – Да! Преди няколко месеца направих серия от опити, които ме дове-

доха до нови въпросителни от известните ми знания за магнетизма,

както и допълнителни сведения за понятието  „ПОЛЕ”.

Тук искам да  отбележа, че когато говорим за експерименти по магне-

тизъм, никога не ме е напускала идеята за  единство на природните

явления – електричество, магнетизъм и гравитация, т.е. явления при

които има привличане и отблъскване от разстояние. Това единство е

твърде сходно с понятието ГРАВИТОЕЛЕКТРОМАГНЕТИЗЪМ

/справка Уикипедия/, въведено аналогично с  уравненията на

Максуел за електромагнитното поле.

инж.Ангелов  – Разкажи нещо за експерименталните ти наблюдения и за някакви

изводи от тях.

Христо Дичев – Както вече е известно, финни феромагнитни частици разпръснати и

плаващи върху съд с вода,под който е поставен постоянен магнит, се

подреждат в концентрични  кръгове или дъги.

Новите наблюдения се състоят в това, че ако опитната установка се

остави да престои 4 – 5 дни без да се пипа каквото и  да е – кръгове-

те и дъгите започват да се разширяват и разрушават, а частиците в

средата под полюса започват да се раздалечават една от друга, така

2

както всеки обикновен човек си представя разширение на Вселената.

Това се вижда от приложените фотоси.

 

Началото

Фиг.1

3

След 5 дни

Фиг.2

Десетките снимки, които направих през различните части на деноно-

щието, вероятно показват постепенно спонтанно намагнитване на

отделните частици, които се отблъскват, като чели  ставаше

„напомпване” на частиците с магнитна енергия до някакво „насищане”

във времето? Тук трява да се отбележи, че частиците са намагнити-

зирани само от единия полюс. Ако се търси сходство с гравитацията,

частиците с които си послужихме при експеримента се отблъскват,

което е в противоречие  със знанията ни за гравитацията, при които

знаем само за сили на привличане. При този опит би могло да се

потърси сходство  с това, че Луната се отдалечава от Земята ежегод-

но с 4 см. Но това е само сега! Преди милиарди години Луната е била

 

4

много по-близко до „Земята”, и е логично, че това годишно отдалеча-

ване /поради малкото разстояние/ на обектите Земя – Луна да е било

далеч по-силно, докато ВРЕМЕ-ЕНЕРГИЯТА спадне до само тези 4 см,

които наблюдаваме сега.

„Задълбаването” в един обикновен експеримент може да инсталира в

човешката фантазия способността да свърже обикновен „земен”

експеримент с явления във Вселената – знанията,  за която ни са

твърде оскъдни.Понякога тълкуването на  експерименти от известни

физици е погрешно и значимостта на обикновен експеримент се под-

ценява,макар, че фактите изискват по-задълбочено внимание, което

би довело до нови фундаментални знания.

инж.Ангелов  – Вероятно си извършил стотици опити със железни стружки, как след

30 години едва сега забелязваш това?

Христо Дичев – Така е! След всеки експеримент със стружки изхвърлях  всички, без

да изчаквам  какво поведение ще имат те във времето.

инж.Ангелов  – г-н Дичев, сега, дори и като читател, към кои от съвременните изслед-

вания в науката проявяваш интерес? Като чели това  е Луната?

Христо Дичев – Между впрочем този въпрос е най-близо до обикновения  човек. Той

не се интересува толкова какви промени /катаклизми/  са станали

преди милиони години на далечни звезди, астероиди и др.

Това са въпроси, от които се интересуват само определен кръг  от

учени, които изследват и установяват „непотребни” зания.

Много често НАСА ни информира за някакво „важно” откритие, дока-

то за Земята, на която живеем  знаем толкова малко, същото се

отнася и за Луната.

Информацията, която в последните години „залива интернет прост-

ранството е толкова различна, че трудно може да се определи дали

научната мисъл се тласка в най-правилната посока. Обобщаващите

теории са много удобни за създаване на  хипотези. Колкото хипотеза-

та е по-трудно разбираема, толкова повече учени се „втурват” да се

доказват. Трудно обяснимо е защо секна интереса към Луната?

Едно от най-интересните и необходими знания на човечеството, това

е влиянието на Слънцето и Луната върху живота на Земята.

Ефектите от Слънцето са много по-силно осезаеми от Лунните.

 

5

 

Независимо от това, че Луната е най-близкия небесен обект, тя е

слабо изучена – дали има и до колко нейното съществуване влияе

върху природните явления и живота на Земята.

Тази година се навършват 50 години от стъпването на първия

човек на Луната  – 1969 година.

 

НТС АКЦЕНТИ