Статия на Димитър Талев от 1929г.

“В утрешните тържества, по случай 1000 годишнината от царуването на Симеона, ние, българите от Македония, ще вземем участие със същата радост и със същото въодушевление, както и нашите кръвни братя от царство България, макар че по-големата част от нас, тия македонски българи кои днес живеят в поробените предели на родната ни земя, са лишени от всякаква възможност да дадат видим израз на своите чувства. Защото онова, което подържа ярките връзки между нас и не кара да се чувствуваме синове на една и съща нация, е преди всичко нашето общо минало. Живият спомен за това е непресъхващия източник на взаимните ни духовни връзки сърдечни братски чувства, които ще пребъдат все така трайни и топли.

Редки се върховните моменти в историята на народите, когато един народ разгръща в пълната им сила своите духовни и физически способности и дарби. И такивато моменти са най-верното мерило за физическата устойчивост и творческата мощ на един народ. Такъв момент в историята на нашия народ е епохата на цар Симеона.

Времето от създаването на първата българска държава до царуването на Симеона е време на постоянно засилване на младата държава, на всестранен напредък. Така е било подготвено настъпването на оная епоха, която е отбелязана като най-светла в историята на българската нация.
След редицата победоносни войни, които е водил Цар Сименон със съседните държави, главно с Византия, границите на българското царство са обхванали почти целия Балкански полуостров, а неговата военна мощ е нарастнала до такава висока степен, че е било застрашено дори съществуването на старата византийска империя. Настъпилият пък след войните период на мирно творчество е дал в резултат едно вътрешно закрепване на държавата и обилни плодове в областта на духовната култура.

По това време са работили нашите стари книжовници начело с Климент Охридски, Иоан Екзарх, епископ Константин, Наум, Черноризец Храбар и много други, българската книжнина е преживявала своя “златен век”, а тогавашният български език се е затвърдил като книжовен, какъвто е останал в течението на дълги векове след това и за целото православно славянство. Едно от твърде важните последствия на всичко това е пълното оформяване на българския национален облик и обособяването на българската нация като отделно цело, което успя да преживее всички превратности на историята ни до наши дни.

Наравно със своите сънародници от другите краища на тогавашната обширна българска държава, творци на тая велика епоха от нашето минало са били и македонските българи. Не напраздно цар Борис, а след него и Симеон, са създали в Охрид, именно второто главно средище на тогавашната българска национална култура.

Утрешният ден е велик праздник за целокупното българско племе!”

Публикувано во вестник “Македония”, 11 май 1929 год.