ПРОФ. АСЕН ЧИЛИНГИРОВ ЗА СВЕТИТЕ БРАТЯ КИРИЛ И МЕТОДИЙ
АСЕН ЧИЛИНГИРОВ:
СВЕТИТЕ БРАТЯ СА РЕФОРМИРАЛИ АНАТЕМОСАНАТА ГЛАГОЛИЦА
Задачата на Кирил и Методий е била да спомогнат за легализирането на християнството по нашите земи, казва ученият
Илия Илиев
(Интервю във вестник “Политика” от 4 – 10 юни 2005 г.)
Асен Чилингиров е роден през 1932 г. в София. Завършва история, музика и история на изкуствата в България. От 1964 г. живее и работи в Берлин, Германия. Там завършва история на изкуствата и в Хумболтовия университет. Автор е на над 400 научни труда. Между тях са “Голяма история на християнското изкуство в България” и “Културна история на България”, издадени на немски език във ФРГ и ГДР. Професор, преподава в Берлинския и Лайпцигския университети. Главен консултант е за Балканското изкуство в Енциклопедията за средновековно изкуство в Рим в периода 1984 – 1995 г. Има една дъщеря. Той беше в България, за да представи сборника си “Готи и гети”.
- — Г-н Чилингиров, какъв е поводът да публикувате сборника “Готи и гети”?
- — Поводът е излизането преди две години на друг сборник със заглавието “Готи”. Твърденията, съдържащи се там, не отговарят на сведенията, които идват от историческите извори и които получаваме при изследванията на паметниците на духовната и материалната култура, нито на истината. Тези сведения не са никак малко и не може да бъдат пренебрегнати. Те са резултат на неимоверно голямото развитие на помощните науки през последните десетилетия, например, биологията, химията, библиотекарството. Дадоха ми възможност да подложа на нова преценка това, което от много столетия се твърди по отношение на всичко, засягащо произхода и същността на българския народ.
- — Кои са готите, откъде са дошли, къде са отишли, имат ли нещо общо с гетите? От тях ли произхождат германците?
- — “Готският въпрос” е непосредствено свързан с някои най-съществени проблеми на старата и средновековната история на нашия народ. Като тези за неговия произход, език и писменост, за неговите обичаи и религиозни вярвания. Свързан е с неговите култура и изкуство, с неговия принос в съкровищницата на световната култура. И особено за неговото място сред европейската цивилизация, което съвсем не се намира по нейната периферия като нежелан придатък към “обединена Европа”. Опитите да се открие старогерманско присъствие по нашите земи, свързано с готите, някаква връзка на германците с готите, а оттам и с българския етногенезис, са несъстоятелни. Готите са гети, следователно траки. Същите след ІV век се наричат мизи и българи в редица исторически източници. Отбелязано е и от Паисий Хилендарски в “История славянобългарска”. Става дума за коренното население на Балканския полуостров, което в мнозинството си е стояло все тук. Не е изтребвано, не е изчезвало, за да стане основа за други народи, а тук да бъде подменено с друго. Валафрид Страбо през ІХ век пише, че готите или гетите превеждат на своя език свещените книги, говори и за запазени в потвърждение на това документи. Според негови източници божествената служба при някои скитски народи, като жителите на Томи, се е извършвала на същия език. Говори за началото на ІХ век. Но тези жители са наричани траки и мизийци, Страбо е германец, ако са били германци, би ги нарекъл такива!
- — За какви преводи пише Страбо? За Готската библия на Улфила ли?
- — Не само. А готите, за които Улфила е превел Библията, са живеели между Бяло море и долното течение на Дунав. Епископът на Адрианопол (Одрин) е бил наричан “Епископ на Готия”. Улфила е превел Библията за старите траки. Ганчо Ценов го нарича основател на българската църква. Въпросът за т. нар. Готска библия е най-тясно свързан с въпроса за ранното християнство на населението по нашите земи и със сложния комплекс от въпроси във връзка с неговия език и писменост.
- — Кой е този език, каква е тази писменост?
- — Преводачът на Библията на латински език е свети Йероним (живял ок. 347 – ок. 420 г.). Намерен е текст от философски трактат на Етикос Истрос в латински превод на светията. На последната му страница са отбелязани данните за автора на трактата, според Св. Йероним “произлизащ от благороден скитски род”, живял през ІV век в днешна Добруджа и написал труда си на своя език и писмени знаци от една азбука, която е предадена изцяло. Тя не е нищо друго, освен т. нар. глаголица! Св. Йероним не само горещо препоръчва нейното узаконяване при употребата на богослужебни книги, но и я разпространява из родната си Далмация, където тя се използва чак до ХVІІІ век. Там дори има предание, че той я е създал. Авторитетният учен Храбан Мавър (живял 780 – 856 г.) в труда си “За изобретяването на езиците” пише, че след еврейската, гръцката и латинската азбука, била изнамерена от философа Етикос азбука, която Св. Йероним разпространявал в свой вариант в родината на самия Храбан, понеже искал да увеличи известността на тези букви.
- — Излиза, че нито сме “славяни”, нито преди Солунските братя сме писали с “черти и резки”, както пише в “За буквите” . . .
- — Излиза, според автора на трактата, че народът, който авторът разбира под това название, от векове е ползвал в превод на своя език и написан с глаголическа азбука цялата литература за извършване на християнско богослужение заедно със Стария Завет, преведен дори преди той да е преведен на латински. Според д-р Божидар Пейчев името Maurus Hraban погрешно е разчетено като “Черноризец Храбър”, “За буквите” е буквален превод от заглавието на Храбан, а текстът всъщност представлява полемика срещу Мавър Храбан. Името на автора и досега е неизвестно, още по-неясен е и поводът за написването му. До нас не е стигнал целият текст, липсват началото и краят му, най-старателно са отстранени. Очевидно са правени манипулации с определена цел.
- — Каква азбука са разпространявали тогава Кирил и Методий? Какво е кирилицата?
- — Задачата на Светите братя е да реформират глаголицата като използват “гръцки” и “латински” букви, допълнени с липсващите в тези две азбуки букви за написване на присъщите само на българите звуци. Те са се съдържали в усъвършенстваната от пет века “глаголическа” азбука. Защото отдавна съществуващите богослужебни книги за местните християни, заедно с езика, на който са написани, са били анатемосани от римокатолическата църква и цариградската патриаршия. Наложило се е това “колумбовско” решение, за да бъде легализирано християнството по тези земи заедно с признаването на свещения характер на писмеността. Защото инструментализирането на религията в двете империи се съпровожда с обявяването на църквите в тях за “православни”, а първите християни в Европа са сочени за еретици и врагове. Транскрибирането на богослужебните книги от “глаголицата” на “кирилицата” се представя като нов техен превод, вече угоден на двете “правоверни” църкви. Това е станало бързо и лесно, защото става дума за един и същ език.
- — Все пак какво става с готите? Изпаряват ли се? На етапи, но винаги рязко населението на нашите земи коренно се променя. Траките потъват нейде в небитието, скитите минават и заминават, славяни заливат полуострова, после авари го навестяват, след тях хуни, накрая и “българи-татари”. Възможно ли е това?
- — Не е възможно. И не се е случило. Няма как чергарски племена да изместят уседнало от хилядолетия местно население. Пристигането на тези народи с всичкия си добитък и друго имане от края на света в земите на Средна и Южна Европа и внезапното им изчезване, без да оставят никакви следи, е противно на всякаква логика и не е съобразено с историческите извори. Да вземем славяните. Странствали те и дошли насам от отдалечените на хиляди километри блата на Задкарпатието, най-рядко населената и днес част на Европа. Откъде ще се вземат оттам милиони преселници, които само за едно-две десетилетия да изпълнят цялата територия на Югоизточна и Средна Европа и от рибари ще се превърнат в земеделци? Придвижването на такива маси не е забелязано от никого от съвременните летописци! Историческите извори споменават само за нападения на групи със смесен етнически и племенен състав, но не и за “нашествие на славяни”, както наши автори обикновено превеждат думата “нападение”. Всъщност данните са, че след нападенията всички нападатели се оттегляли или били отблъснати, за никакво заселване не става дума. През 896 г. цар Симеон Първи в писмо до император Роман Лакапин изтъква историческите права на своя народ върху земята, на която живее от хилядолетия.
- — Значи като се говори за “траки”, “скити”, “гети”, “готи”, “мизи” и “българи”, трябва да се разбира едно и също древно население на Балканите, чието основно ядро от хилядолетия все си е тук?
- — Да. Така излиза според историческите източници.
- — Мнозина историци и църковни дейци няма да се съгласят с Вас.
- — Няма. Но съгласните ще стават все повече. Трудно, бавно, но истината ще се наложи. Вярвам в младите български учени.
————————————————–
Интервю на Радио 999 от 2011 г.
Интервю на Радио 999 от 2011 г.
999: Да надникнем през Вашия поглед в историята, свързана с делото на братята Константин-Кирил и Методий. В официалната ни история пише, че Византия ни е подарила буквите, изпращайки ни двамата братя, за да сътворят азбука за славяните. Според Вас – каква е истината за делото на Константин-Кирил и Методий?
А.Ч. Вижте, аз по тези въпроси съм писал доста подробно във втория том на книгата ми „Готи и гети”.
Делото на Константин и Методий е велико и много важно. Защото те узаконяват азбуката, която е съществувала по това време. А по това време съществува глаголицата.
Тя обаче е отхвърлена от Римо-католическата църква и за да бъде приета отново като официална писменост, тя е трябвало да бъде променена. И Константин и Методий правят точно това – те променят глаголицата, в така наречената днес кирилица.
И именно тя, кирилицата, е призната от Рим.
И това е великото дело на двамата братя.
Защото тази писменост, която е съществувала от векове и на нея е имало изписана много литература, гонена и унищожавана от гърците по верски причини, добива отново гражданственост и запазва свое значение.
Тя обаче е отхвърлена от Римо-католическата църква и за да бъде приета отново като официална писменост, тя е трябвало да бъде променена. И Константин и Методий правят точно това – те променят глаголицата, в така наречената днес кирилица.
И именно тя, кирилицата, е призната от Рим.
И това е великото дело на двамата братя.
Защото тази писменост, която е съществувала от векове и на нея е имало изписана много литература, гонена и унищожавана от гърците по верски причини, добива отново гражданственост и запазва свое значение.
999: За свършеното от Константин и Методий пише, че те са осъществили така нареченото „пряложение кънигъ”. Какво означава това?
А.Ч. Точно това означава – промяна на изписа, на буквите.
Това означава транскрибиране от глаголица на кирилица.
А не както се пише в официозната ни история, че те превеждали книгите. Езикът е един и същ, променен е изписът.
Това означава транскрибиране от глаголица на кирилица.
А не както се пише в официозната ни история, че те превеждали книгите. Езикът е един и същ, променен е изписът.
Много е важен фактът, че всяка буква от глаголицата си има своето съответствие в кирилицата и обратно – всяка буква в кирилицата си има своя съответен първообраз в глаголицата.
Трябвало е да се промени азбуката така, че всеки звук от българския език да си има своя буквен израз.
Днес ние знаем колко трудна е една такава задача – защото ни се налага в интернет да пишем с латински букви българска реч и виждаме, че това не е лесно и че не всички звукове в езика ни имат своето съответно буквено изписване. Кирилицата, а преди нея и глаголицата са най-съвършените азбуки за българския език, защото в тях си има точното буквено съответствие на всеки звук от нашия говор.
Така че, ако говорим чия азбука е кирилицата, отговорът е несъмнен – това е азбуката на и за българския език, азбуката на и за българите. Русите нямат никакво основание да твърдят, че е тяхна азбука, нито пък който и да било друг народ.
999: Чии пратеници са Константин и Методий?
А.Ч.: По този въпрос също има много фалшификации и подправени документи.
Русите например са наложили твърдението, че Константин и Методий са извикани от Ростислав, Краля на Великоморавия, т.е. чешка Моравия.
А всъщност Кирил и Методий изобщо не отиват до там.
Те пристигат всъщност в населената с българи тогава Моравия, намираща се между западната граница на България и горното течение на Дунав.
По-късно тази област попада под владичеството на унгарците.
Голяма част от българите бягат към България, други отиват в Бавария… Но това е население, което си е местно за тези територии.
Не са никакви новодошли отнякъде славяни.
Колкото до въпроса за Константин и Методий, чии пратеници са те, трябва да се отбележи, че разполагаме с много малко извори за тях.
Повечето са унищожени, фалшифицирани и променени.
Един пример – в най стария руски ръкопис, „Повесть временних лет”, Лаврентския летопис, са откъснати девет листа точно за дейността на Константин и Методий.
И на тяхно място са написани какви ли не измислици. Включително и тази, че уж двамата братя са отишли във Великоморавия, чешката Моравия, транскрибирането са го направили за моравските славяни…
И как ще са го направили за тях, след като чешките славяни не разбират този език…
Лошото е, че нито един от българските учени в България не се занимава с търсенето на истината по тези въпроси.
Те не са прочели многобройната литература по тези проблеми, която излезе през и след 80-те години.
Тя беше и забранена за превод на български език.
Интересно е, че в тази област, наследница на Великоморавия, в която се твърди, че е бил духовен водач Методий, няма запазена нито една следа от дейността му.
Нито църквите, нито ръкописите пазят някакви свидетелства.
И всичко това показва ясно фалишификациите в разпространяваната от 150 години чешка Средновековна история, според която чехите се считат за разпространители на азбуката на славяните.
А те нямат никакъв принос за това.
До края на 20 век руските автори продължаваха да пишат, че така нареченият „църковнославянски език” е бил много близък, даже е същият като езика на славяните от Великоморавия.
Което е лъжа. Защото езикът на старите чехи толкова прилича на езика на старите българи, колкото и например полският…
999.: Няма да пропуснем да ви попитаме, проф. Чилингиров, какво ново да търсим в книжарниците от Вас – научихме, че навръх празника, в София ще бъдат представени две Ваши нови книги.(2011 г)
А.Ч.: Да, това са две книги, свързани с разкриването на важни факти относно разпространението на българската култура сред народа, известен по-късно като „руски”.
Разпространението на Християнството и разпространението на българската култура. Подчертано е, че в руските земи не се разпространява византийско Християнство, а се разпространява българско Християнство.
Достатъчно е дори и днес да влезете в една гръцка черква и да чуете как се пее и да влезете след това в една руска черква и да чуете как там се пее.
И много е важно да се знае – пеенето в руските черкви се нарича „болгарский роспев”.
В старите нефалшифицирани ръкописи на руската история пише, че заедно с тези български духовници, които са донесли книгите в Русия, са довели със себе си и певци.
Интервюто взе Галина Йорданова
Прочети още на: https://radio999bg.com/yambol/dots-asen-chilingirov-ne-e-vyarno-che-vizantiya-e-podarila-b
