Непопулярен експеримент като теоретичен модел за формиране на Слънчевата система

Непопулярен експеримент като теоретичен модел за формиране

на Слънчевата система

 

Всичко което знаем за реалността

започва с опита и завършва с него

А . Айнщайн

 

Зараждането на хипотези обикновено възниква при тълкуването на причини за наблюдаеми свойства, закономерности и явления в материалния свят. В интернет пространството и твърде често по телевизията обикновеният гражданин се

запознава на пръв поглед с невероятни и произволни хипотези за това, което се

случва във Вселената. Още Нютон предлага като начало експериментално изучаване на природата, а на базата на опитните данни да се преминава към създаването на хипотези. Слънчевата система (според „Астрономия“ за 11 клас, 1996 г.) се е родила от

междузвезден облак от прах и газ. Когато под собствената си гравитация, облакът

започнал да се свива, той се завъртял в определена посока. В резултат на това

облакът преминава в диск, концентрични пръстени и от уплътняването на централната му част се „ражда“ Слънцето (Фиг.1). По-леките химични елементи са изтласкани в периферията, където се образуват газовите гиганти с по-малка плътност, а в ентралната част – планетите с по-висока плътност. В учебника твърде сполучливо е създадена вероятната схема, по която е извършена трансформацията на ХАОСА в  ПОДРЕДЕНОСТ. Съществуването на гравитацията е вече утвърдено знание, както за Земята, така и за другите небесни обекти. Единствените знания, които са най-сходни

с гравитацията при „земни“ условия, са за електричеството и магнетизма, при които имаме привличане и отблъскване от разстояние. Практически най-достъпния начин за аналогичен „земен“ експеримент е постоянният магнит. Експериментът, който е описан в настоящата статия е твърде сходен със схемата в учебника и извършен в подобна последователност. И ето: от ръката на експериментатора ХАОТИЧНО се посипват

(от около 30 см.) смесени метални частици от желязо, алуминий, бисмут, бронз и др.

върху съд с вода. Под съда е поставен постоянен заедно с постоянния магнит

представляват една енергетична система, при която частиците се възбуждат (намагнитизират) и енергетичното им състояние става максимално, когато са най-близо до магнита. Когато попаднат и „заплуват“ върху водата, възниква ново енергетично състояние между съседни частици. Чрез винт магнитът по-степенно се приближава към плаващите частици, при което енергетичното състояние на системата се променя, което пък води до раздвижване на частиците към центъра на постоянния

магнит. В началото се наблюдава завъртане на цялата хаотична маса около общ

център. Феромагнитните частици най-бързо се движат и заемат в централната част изгодното им енергетичното им състояние, подреждайки се в дъги или кръгове. Леките алуминиеви частици, изтласкани от тях, образуват потоци с обратна посока и застават в периферията на новообразувалата се кръгла структура подобна на ореол.

Постепенно от всички страни постъпват нови частици, чиято скорост зависи от  енергетичното им състояние спрямо центъра. Движението е най-интензивно когато магнитът е най-близо до „плаващите“ частици (в края на клипа). „Закъснелите“ феромагнитни частици се ускоряват в посока към центъра и се врязват в периферията от леките алуминиеви части ци, които бавно продължават да оформят дисковата структура. Всичко описано по-горе като експеримент, може да се наблюдава като видео клип в личната интернет страница на автора – dichev.badgad.net, с подзаглавие: „Най-новите експерименти 2020“. От направеното дотук наблюдение може да се потърси логично основание за наблюдаемото сходство между магнетизма и гравитацията, както и обосновано моделиране при формирането на Слънчевата система.

След всичко това е възможно построяването на една сравнително достоверна

хипотеза. До този момент човечеството е само наблюдател и не може да влияе на небесните обекти (които понякога представляват опасност за хората), нито да даде категорични отговори на стотици въпроси. Официалната наука признава, че това са само 5-6% знания. В предложените кадри от видео клипа се търси връзка между природните явления в макро света и между експериментално, наблюдаемо явление,

използвайки понятието ГРАВИТОМАГНЕТИЗЪМ. Разбира се, възможно е основателно да се получат и възражения, че при експеримента, като източник на поле е използван постоянен магнит, чието разстояние се променя изкуствено, както и други различия между описаното в учебника и това, което се наблюдава във видео клипа.

Отговорът на тези различия може да се потърси както във времетраенето на формиране на Слънчевата система, така и в ядрените, физикохимични и много

други процеси, за които съвременната наука има достатъчни знания.

Христо Дичев – автор