Раковски за произхода на българите
Изключително любопитна и ценна статия за изследванията на Раковски за България и българите – четях я и немеех как Раковски още преди 150+ години е знаел това, което ние чак сега днес започваме да разбираме за нас и нашата ВЕЛИКА история. Дефакто се питам къде са спали българските историци 150 години…
Георги Раковски – изключително начетен, изключително ерудиран. Раковски е знаел това, което ние чак последните десетилетия разбрахме за себе си, за България и българите. Това, което преди се криеше неуморно, манипулираше или все още не беше открито. През цялото това време всичкото това знание ни е било пред очите, в неговите трудове. Къде сме спали и къде са спали, и какво са правили през това време т. нар. “учени историци”?
Раковски е истинския титан на Българското Възраждане и Революция – няма Левски, няма Ботев, в сравнение с него всички те са дечица. Спокойно може да наречем Раковски основателя на Третата българска държава. Това значи, че ние не честваме подобаващо най-великата българска личност за последните 200 години. Не сме му отдали заслуженото внимание и чест, която подобава на подобен човек. Което значи, че това трябва да се промени.
Представяне на “Българска старина” – труд на Раковски върху произхода на България и българите:
“В тази публикация ще изложа част от книгата на Георги Раковски издадена през 1865 в Букурещ в печатницата на Стефан Расидеск. Произведение, с което всеки уважаващ себе си българин трябва да е запознат. Ще го интерпретирам на съвременен български и ще обобщавам написаното.”
“По това направление, тоест под водителството на сравнителните научни езикови сравнения и проверки, ние се заехме да опишем – Основните начала за Българските най-стари известия отхвърлящи настрана скитските и татарските ями, в които тъй не милостиво са ни хвърляли и стари и нови писатели, които са писали за нас, без да познават езика ни, народните ни от древността съхранени обреди и обичаи, старото ни народно вероизповедание на местата по които живеем от памтивека и прочие и прочие. Не по-малко отхвърляме и неоснователните твърдения, които са имали всички почти до сега учени, че мястото на първото появяване и разсадника на първите преселения на славянското днес назовано племе (тоест преди не се е назовавало така) било уж от север на юг, а именно от руските пустини, по които са ни “пращали” историците неуморно; а не от юго-изток към северо-запад, както действително е и било първото най старо преселение.”
“Не че не признаваме от познатите някой последни преселения от север, но че искаме да докажем необоримо че ние сме първите и най-стари жители в Европа и най-чистите потомци на АРИЙЦИТЕ, където се намира и обитава и до днес Българския род; и че тези последните преселения са били все пак от наши единородни (с един и същи произход) Българи, които са биле разселени към Индия и Вавилонските страни, където са се задържали много време, и после от познатата им от древни времена родина се върнали в Европа, не изведнъж, но на няколко пъти (етапа) и се смесили със своите единородни братя; и не са били татарски пълчища (орди), както са искали да ги представят различните историци, повлечени от византийските пристрастни и невежи (незапознати) хронисти или които са го правили умишлено имащи си своя собствена цел!”
“Полагаме себе си за свято и необоримо начало: Племената в преселенията си (към новите земи от Балканите) носят със себе си описанието на земята, от която първо произлизат, своето вероизповедание и прилагат този порядък и устройство на новите места по които се заселват, полагайки, казваме, това свято и необоримо начало, започваме кратките си изследвания за сега от тая гледна точка за българското най-старо битие.”
“1. Какви местни названия са съхранили Българите в днешните си обиталища, пренесени от старите им обиталища в Индия.
2. Какви останки от индийското старо вероизповедание се открива в днешните български народни празници, обреди и обичаи, баения и освещаване (очищения) с води, песни, приказки и пословици, поклонения в някой пещерни светилища както и самите имена, богове и прочие.
3. Какви спомени е съхранил самия народ за преселението си от Индия.
4. Сравнение на българския език със санскрит и зандски (кимерийски) и живи доказателства на еднозначни свойства, които само българския език, от всички други европейски езици, и до сега все още е съхранил.
5. Името Българин какво означава и как е съхранено под това значение още от началните им преселения (завръщания) в Европа.
6. Повествователни известия три века преди Христа, в народните песни които се пеят и до днес още в България от народа.
7. Разяснение на Волжското преселение и на мечтаемите за татарски орди Аспарухови и Кубратови военни отделения.
8. Кои са причините, които са опазили при Българите и до сега още тези толкова древни останки.
9. Дали са имали българите писменост и книги преди кръщението в Преславския двор, и какви доказателства имаме за това.
10. Разбор върху мненията които са имали досегашните множество писатели
1. Че българите били от татарския род и поколение;
2. А други автори, че славяните и германците са от потомците на скитите, които (Скити) не били от татарския род и прочие.
11. Народната Българска цивилизация, съхранена в тях, която ги отличава от другите народи и остатъци от старите изкуства, занаятчийства и художествени практики съхранени до днес в народа, които говорят сочейки за едно отдалечено от днешните времена образование (познание).”
“Определение за Повестност (История): Думата повест на български език съответства на думата история, която всичките почти Европейски езици са приемали от гръцката мнима първобитна реч ιστορία; мнима първобитна казваме, защото нейния корен е сричката ιστ на която като се прибави изгубената повдигната F става F-ιστ=вист, равнява се с нашата първобитна дума висть, която означава: ведание, известие, знание.
На това основание ние предпочетохме, в нашия български език, нашата чисто българска реч повестност вместо приправената от гърците ιστορία-история. Защото нашия език няма никаква нужда да заема чужди думи от други езици имащи в изобилие свои си и можещ да вземе от маткете (майчините си) си самскритски и Зандански език, и удобен също да твори-създава нови за нуждите си; а не да взима създадените и прекроените от гръцкия език свои думи, които някога той самия им е дал! Самата използвана дума повестност значи вести, знания, известия, които човека е събрал от първото си появяване на света и събира още и до днес.
Бележка: Раковски твърди, че нашият език е основата на другите индоевропейски езици.”
“Затова началата на най-старата повестност винаги в народа се крие в неговия първобитен (древен) език; защото езика е оръдието, чрез което човека е изразявал от утвърждаването на вида си и до днес понятията си, които не са нищо друго, както по-горе казахме, освен знания, вести. Но тук разбираме, в твърде тесен смисъл, първобитния език, тоест коренните му сричкообразувания, които не са претърпели никакво радикално изменение и които първия човек е сътворил от различни природни действия, за които, може да се каже, че те изразяват самите действия, които са в природата и на човека и отношението му към реалния свят.
В първобитния език на човека са се съхранили няколко даже цели изречения, които доказват чертите от неговия първобитен живот и потвърждават съхранените от предания някой мрачни вести за този, за който писаната повестност не е във възможност да даде никакво удовлетворение.”
“Забележка, Ум = знание. Българите казват: “Не умее да направи нещо тоест не знае да направи”. А раз-ум е разположението на знанията. Всичките човеци имат ум, тоест събират общите знания в главите си, като се появят (родят) на света с цели и здрави чувства, но всички те нямат раз-ум, тоест не знаят да разполагат със знанията си нито в полза на себе си, нито в полза на другите. Такива точно без разум човеци са твърде близо до безсловесните животни, защото и те имат до някаква си степен ум = знание, но не могат да разполагат с това знание, както човеците, тоест нямат разум.
Ума е дума съставена от предлога У и от личното местоимение мь = мя = мьн = мене, и значи буквално : у мене тоест държа нещо си У мене си, в главата си, имам знание. Това му е първобитното значение; а после има и значение: ема = емам = по-емам, разбирам, научавам и др. Българите казват за човека, който учи мъчно, тоест добива знания трудно: Не поема или не приема. Народа на някой места вместо ума изговаря юма.”
“Ето един остатък на една голяма истина, която народа наш е съхранил в себе си от памтивека! В индийското баснословие Оита, жена Сивова, се представя за най-голямото съвършено развитие на ума. Забележително е единството на думата Оита = ум, с нашата дума ум и със значението й! В индийските молитви От или аит = ом или аум е една тайна и свята сричка която се слага пред всичките им молитви и възклицания. Съставена е от три букви, А, У, и М. Първите две се сливат в О . Значението на тези три букви се тълкува като тримата висши Богове, които съставлява брахманската троица. Брахма е А, Вишну е У, и Шива е М.”
“А когато обърнем внимание на басните, нашите народни песни, на обширните приказки и на съхранените в тях имена като: Змейове и Змеици; Юди, (на Самскритски език Юда е равнозначно с нашето Змей), Вили и Само-вили, Горски Диви и Само-Диви, Веди и Злини, Вещици или Вещерици, Бродници или бродещи по нощите зли духове, Вихри и Вихрушки и др.; на обширните им съдържания, в които се обяснява почти цялото старо вярване, както например за еднобожието, от приказката за Дядо Господ и за Злата Баба, а за двубожието от Бяла Бога или Белю, и Белин, Черна Бога или Чернило, зли и добри духове и средствата, чрез които се пази и които простия народ употребява и до днес против тях, за умилението или изгонването им, чрез баяния, кадения и умивания с някакви познати билки (треви) и прочие, когато, казваме да обърнем вниманието си с едно зряло разсъждение върху всички тия, виждаме в действителност, че то, Българското старо вероизповедание, е било твърде развито и обхваща множество работи, които по никакъв начин не принадлежат на младия европейски свят.”
“Българите са истинските потомци на Ариите (Aryas) и името Българин е еднозначно с името Aryas = орач , за което ще говорим обширно по-нататък. В обобщение като сравним българското така съхранено старо вероизповедание със Самскритските книги, Ведите и други, с Зороастрийските, със Занд-Авеста, както и езика български с тези езици, виждаме, че се намират и двете вероизповедания при нас, но преминава през Зороастрийското вероизповедание, тоест двуебожието, както и в Зандския език; а от това достигаме до заключението: че Ариите са оцелявали в Азия от памтивека, може би поради религиозни раздори, преселили са се отново в Европа, носещи със себе си своето вероизповедание, от тези преселници сме и ние Българите, истинските потомци, съхранили старото си вероизповедание, и езика и земеописание от части, а в най голяма строгост, древното занятие на Ариите орачеството.”
“Изключително автентично това е запазено в някои от народните ни обичаи като етнонима на българи-те, пеласги-те, кари-те а именно, сурва-кари и ку-кари (кукери).
Нека проследим видоизменението при различно словообразуване: Пеласги, Пеласгари, Пелгари, (видоизменя се от гръцки П към Б) Беласги, Беласгари, Белгари, Болгари, Българи. И сега вариации с видоизменение в Х и К. Беласки, Беласкари, Белкари, Болкари, Бълкари, Беласхи, Беласхари, Белхари, Бълхари, Болхари.”
“Това е важно понеже дълго време за много етимолози остава необяснимо през турския множество типично български личностни имена, които погрешно се интерпретират през “черен”. Такива са. Каравел (Каравелов), което буквално означава Божий водач, предводител, заповедник. Съставно от Кара и Веля. Божествената светлина, която води (повеля – категорична заповед).
Ще спомена само някой имена в мъжките им форми, но те имат съответните женски такива. Горан, Гаран, Геран, Герман Геро, Гюро, Георги, Герасим, Герган, Керан, Киран, Карнот, Кардам, Карин, Кирил, Кирчо, Киро, Киряк, Харалан (погрешно считано за гръцки произход – означаващо отново и логично виделина, светлина ), Хараламби, Хари
Всички тези имена и много други са съхранили нашия етноним, носят същността на божествените, блестящи, слънчеви, бели арий, бели ора, бели-Х-ора, бел-К-арий, Бол-Г-арии.”
“Следва част, която Раковски укорява гръцките похвати да изкривяват, както митология, така и история от хилядолетия тенденциозно насочени към българското с цел да бъде претопено и извъртяно. Аз ще прескоча тази част отново за да премина към същината на изложените от Раковски съждения. Само ще посоча кратък фрагмент от гореказаното с огромната надежда читателя да не развива примитивна омраза към гръцкия народ, но в същото време да не остава наивен за това което се е случвало с ясни цели.”
Стоян Йорданов за “Българска старина” – труд на Раковски върху произхода на България и българите: