Британци дават купища злато за наша картечница

22.02.2022 ntsakcenti

Британци дават купища злато за наша картечница

Изобретателят Христо Николов отказва да я продаде, иска тя да служи на България

Огромна сума в чисто злато плюс пари в брой предлага Британското патентно ведомство, за да откупи първата българска картечница от изобретателя й подпоручик Христо Николов Спасов през 20-те години на миналия век. Българският офицер обаче отказва съблазнителното предложение на англичаните, убеден, че създаденото от него автоматично оръжие трябва да служи на родната армия. За жалост, това така и не се случва заради интриги сред политици и генерали, а забележителният изобретател и патриот Христо Николов дори е уволнен от войската.

Българският офицер обаче отказва съблазнителното предложение на англичаните, убеден, че създаденото от него автоматично оръжие трябва да служи на родната армия. За жалост, това така и не се случва заради интриги сред политици и генерали, а забележителният изобретател и патриот Христо Николов дори е уволнен от войската.Той е роден през 1894 г в Самоков. През 1900 г. останалият без работа негов баща – гайтанджията Никола Спасов Чешмеджийски, заедно с жена си и четирите деца се преселва в София в кв. Кубаглар (Лозенец) и през 1909 г. започва работа като шлосер във Военния арсенал. Покрай баща си малкият Христо надниква в тайните на оръжията и за пръв път прави от отпадъчни материали малък топ, който изпробва пред приятелите си от махалата. След като завършва гимназия в родния си град през 1912 г., Христо постъпва в подготвителен курс във Военното училище в София. При избухването на Първата световна война получава звание подпоручик и поема своята офицерска служба. Назначен е за взводен командир в картечна рота в 54-и пехотен полк, който заминава на фронта в Македония. Полкът заема позиции в района на Криволак, където през м. октомври 1915 г. се водят епични боеве между българските части и 57-ма и 122-ра френска дивизия.Нашите войници с развети знамена тръгват в неудържима атака срещу позициите на французите. Близо са до първите окопи, когато отсреща “лайват” френските картечници. „Нашите атакуващи вериги легнаха на двадесет крачки от вражеските окопи – пише Христо Николов. Френските картечници „Хочкис”, „Пюто” и „Сен Етиен” стреляха с дълги редове, без прекъсване, сменяйки се една след друга, а при нас откази, блокиране… Една от петте наши картечници „Максим” веднага излезе от строя, друга едва теглеше лентата.” Получил своята бойна закалкаи виждайки големия брой дадени жертви от българска страна, подпоручик Христо Николов преценява, че изходът на боя ще е в полза за тази воюваща страна, която има по-голямо количество и по-добро автоматично оръжие. През онези дни на възторг и покруса у него се заражда идеята да разработи и конструира българска картечница. За целта той изучава най-старателно наличните конструкции картечници в Българската войска и прави задълбочен анализ и подбира техните положителни черти, за да ги синтезира в конструкцията на бъдещата своя картечница. Реализирането на тази идея се оказва трудна и почти непосилна задача по това време, защото технологичните възможности на тогавашната наша военна промишленост са на много ниско равнище. Но това не плаши младия офицер. През април 1923 г. излиза в едногодишен неплатен отпуск. Взема под аренда фалирала тухлена фабрика в Ихтиман, превръща я в рентабилно предприятие и продавайки тухли и керемиди, се сдобива с необходимите средства. През това време продължава да работи над конструкцията, като я усъвършенства. През есента на 1924 г. моделът на първата 8 мм картечница на Христо е готов и предстои изработването на самата картечница, като облекчена тежка такава. Последната е произведена и е подложена изпитвания на стрелбището на Военната фабрика в СофияКомисия от офицери оценява качествата й, като прави препоръки да стане лека картечница, вместо облекчена тежка картечница. На 20 октомври 1927 г. кап. Христо Николов се сдобива с патент №001167 за подобрения модел на своята лека картечница. Подава заявки за патент във Великобритания, Германия и Чехия. Междувременно патриотът кап. Христо Николов отстъпва и прехвърля изцяло правата си върху този патент за изобретение на Министерството на войната на България безвъзмездно.Британското патентно бюро изпраща специалист, който пристига в гр. Самоков и се среща лично с кап. Николов и го разпитва подробно, наблюдава пробна стрелба на оръжието и предлага да го купи за огромна сума в чисто злато, плюс други пари. Капитан Николов отказва. Все пак на 15 април 1929 г. английското патентно бюро издава патент No 336 600, екземпляр от който се пази в Националния военноисторически музей. По-късно през 1931 г. той се сдобива и с патенти от Германия и Чехия. На 25 октомври 1927 г. по заповед на военния министър комисия от специалисти подробно се запознава с подобрения модел на картечницата на кап. Николов и я подлага на изпитвания. Зложелатели заменят редовните патрони с патрони от арсенала с много висока мощност, за да я развалят и успяват – при показната стрелба картечницата се поврежда, но продължава да стреля и без изхвъргач, което обаче помага на Николов по-нататък да опрости затворния механизъм. Признават я като най-добра от всички представени за сравнение конструкции. Експертите препоръчват тя да бъде приета на въоръжение в Българската войскакапитанът да бъде произведен в чин генерал и да му се заплати възнаграждение 1,5 млн. лв. (около 300 000 долара по тогавашния курс).Започва подготовката за серийно производство и приемане на въоръжение на картечницата. Така през есента на 1929 г. новата картечница – „Модел 1929 г.” е готова и предложена за изпитване от комисия в състав от 10 души въоръженци. От съставения протокол е видно, че стрелбата е много добра, единичната и автоматична стрелба се осигурява лесно и безпроблемно; конструкцията на картечницата не допуска произвеждането на случаен изстрел, даже когато към нея е поставен пълнител с патрони; при стрелбата картечницата е много стабилна и устойчива, не подскача и не рита. През 1930 г. обаче прототипът е „изгубен” заедно с документацията. Заради завистта на началника на Военния арсенал ген. Стоенчев обещаното възнаграждение е забравено, а конструкторът никога не става генерал. Той е разорен. Похарчил е 194 930 лв. лични средства за изготвянето на оръжието.Изморен и отвратен от интриги и зависттой се връща в родния си Самоков и се отдава на военната служба. След една година го навестява новият военен министър. Предлага му да възстанови чертежите. Майор Христо Николов иска разрешение да се отдели за един час и пристига с нова картечница. Веднага отиват на гарнизонното стрелбище. Скорострелността, групираността на попаденията и надеждността й са оценени високо. Хвърлят пясък върху оръжието – то работи, посипват го с прах – работи, наливат върху него вода – продължава да стреля безотказно. На въоръжение в армията обаче е приета датската лека картечницата „Мадсен”, защото оръжейната комисия предпочита тлъстите чуждестранни комисиони пред българската конструкция. Военният министър е уволнен. Уволняват и майор Христо Николов.

https://politika.bg/bg/a/view/britanci-davat-kupishta-zlato-za-nasha-kartechnica

……………

Капитан Христо Николов

Христо Николов Спасов е роден през 1894 година в гр. Самоков. През 1900 г. баща му, останалият без работа гайтанджия Никола Спасов Чешмеджийски, заедно жена си и четерите си деца – две момчета и две момичета – се преселва от Самоков в София в кв. Кубаглар (сега Лозенец) и започва работа като шлосер във Военния арсенал. Покрай баща си малкият Христо надниква в тайните на оръжията и за пръв път прави от отпадъчни материали малък топ, който изпробва пред приятелчетата си от махалата. Завършва гимназия и през 1912 г. постъпва в подготвителен клас на Военното училище.

В Първата световна война Христо получава офицерско звание и е назначен за взводен командир в картечна рота. С развети знамена българите атакуват противника. Близо са до първите окопи, когато отсреща “лайват” картечниците.

“Нашите атакуващи вериги легнаха на двадесет крачки от вражеските окопи – пише Христо Николов. – Френските “хочкие”, “пюто” и “сенетиени” стреляха с дълги редове, без прекъсване, сменяйки се една след друга, а при нас откази, блокиране… Една от петте наши картечници веднага излезе от строя, друга едва теглеше лентата.” В тези минути българският офицер е завладян от идеята да създаде надеждно оръжие, така необходимо на войската. Тази идея става негова съдба до края на живота му.

Участието във войната помага на Христо Николов да формулира едно от най-важните изисквания към автоматиката на картечницата – висока надеждност. За да се постигне тя, оръжието трябва да има възможно по-малко на брой части, с къс ход и прави очертания, които да се сглобяват и разглобяват просто, с голи ръце, без инструменти, бързо.

След критичен анализ на известните системи “Максим”, “Колт”, “Луис”, “Бергман”, “Шварцлозе” той постепенно изгражда своята техническа идея. Чертае, рисува, пили детайлите в къщи. Заниманията на Николов, произведен през 1920 г. в чин капитан, стават известни на командира на полка. Анатемосват го, но той не се отказва от намеренията си да създаде картечница. Преместват го в друг гарнизон – в Пазарджик. От този момент ще го съпровожда убийствената атестация на полковия му командир, който го обвинява, че се занимава със странична, унизителна за офицера работа в ущърб на службата…

По-късно, изградилият се като технически високообразован специалист, макар и без инженерно образование, Христо Николов признава своите грешки и заблуждения, дошли от прекомерния му ентусиазъм – нарича първия си вариант на картечницата “жалка пародия на оръжие”, неудачна комбинация от някакви лъснати железца и дървена ложа. Налага се затворът да бъде изработен в Софийския арсенал, но при условие, че ще заплати със собствени средства. През април 1923 г излиза в едногодишен неплатен отпуск, взема под аренда фалирала тухлена фабрика в гр. Ихтиман, превръща я в рентабилна и продавайки керемиди, се сдобива с необходимите средства. През това време продължава да работи над конструкцията, като я усъвършенства. Поръчва и заплаща като частна поръчка в Арсенала затворният механизъм.

На 28 декември 1924 г. Николов в писмо пуска молба за ходатайство пред Военното министерсвтво за съдействие от държавата. В отговор началникът на Софийския арсенал гледайки чертежите на картечницата се смее през сълзи:
– Момко, правиш ли си сметка с какво си се заел? Фирми, момко, фирми с години не успяват да постигнат нещо свястно в автоматичното оръжие, а ти кой си?

Но капитанът се връща отново и отново към чертежите. Присмива му се и помощникът на главния инспектор към военното министерство, отказвайки да приеме проекта за разглеждане. Но упоритият конструктор успява да се срещне в началството и да му доложи за своята картечница. Инспекторът, възхитен от семплата конструкция, предоставя на капитана средства и му предлага да го командирова зад граница, за предпочитане в Германия, където оръжейната промишленост е развита, за да усъвършенства своята картечница. Николов смята, че няма какво да научи в чужбина, той познава световните системи и решава да работи над изобретението си в Софийския арсенал.

На 25 октомври 1927 г. по заповед на военния министър комисия от специалисти подробно се запознава с картечницата на капитан Христо Николов Спасов от 22-и тракийски полк и я подлага на изпитания. Зложелатели заменят редовните патрони с патрони от арсенала с много високо налягане, за да я развалят и успяват – при показната стрелба картечницата се поврежда, но продължава да стреля и без изхвъргач, което обаче помага на Николов по-нататък да опрости затворният механизъм. Признават я като най-добра от всички представени за сравнение конструкции. Експертите препоръчват тя да бъде приета на въоръжение в българската армия, капитанът да бъде произведен в чин генерал и да му се заплати възнаграждение 1,5 млн. лв. (около 300 000 долара по тогавашния курс).

В протокола комисията отбелязва: “Новото в картечницата “капитан Николов” е затворът – много прост, без никакви пружини, който малко напомня затвора на “Шварцлозе”. Състои се от три едри и четири дребни части, докато у “Максим” те са двадесет и три. Разглобяването и сглобяването става без инструменти… би трябвало Българската армия да се гордее, че български офицер е създал това ново автоматично оръжие…”

За този вариант на картечницата Христо Николов получава патент N001167 от 20 октомври 1927 г. Признават го и в Германия. Подадена е заявка в Британското патентно бюро, откъдето идва специалист, разпитва подробно автора, “чува гласа” на оръжието и предлага да го купи за огромна сума в чисто злато, плюс други пари допънително. Николов отказва. Все пак по-късно английското патентно бюро издава патент No 336 600 от 15.04.1929 г., екземпляр от който се пази в Националния Военноисторически музей.

Започва подготовка на картечницата за серийно производство и приемане на въоръжение. На 19 септември 1929 г. Николов завършва новият упростен модел на картечницата със заключен затвор и подвижна цев и предава конструкцията във военното министерство. Но през 1930 г. тя е “изгубена” заедно с документацията. Заради завистта на началникът на Арсенала Стоенчев, обещаното възнаграждение е забравено, конструкторът не става генерал. А е похарчил 194 930 лв. лични средства.

Изморен, той се връща в Самоков и се отдава на службата в ротата. След една година го навестява новият военен министър, който го познава лично. Предлага му да възстанови чертежите. Николов иска разрешение да се отдели за един час и пристига с нова картечница. Веднага отиват на гарнизонното стрелбище. Висша оценка получават скорострелността, групираността на попаденията, надеждността. Хвърлят пясък върху оръжието – то работи, посипват го с прах – работи, наливат върху него вода – продължава да стреля безотказно…

На въоръжение обаче е приета картечницата “Мадзен”, комисията предпочита тлъстите чуждестранни комисионни пред българската конструкция. Новият министър е уволнен. Уволняват и Христо Николов. През 1935 г. той вече е запасен офицер. Припомнят му, че през 1917 г. е държал реч на войнишки митинги срещу войната. И нищо, че сред предците му е имало хайдути и участници в освободителната руско-турска война, не му прощават републиканските убеждения.

През октомври 1937 г. пише до министъра, а през декември подава прошение до царя. Моли за нова комисия, която да проведе разширени войскови изпитания с картечницата му. Отговарят му, че знаят за заслугите му, но всички заводи са претрупани с работа, армията е напълно въоръжена. Ето защо той е свободен да продаде своята картечница и патента на която и да е страна или фирма. После го предупреждават да не я продава на Съветския съюз. Българският изобретател получава шест предложения за продажба на патента – от Франция, Германия, Италия, Чехословакия, Швейцария и Англия.

През 1938 г. Христо Николов се свързва със Съветската легация и през февруари 1939 г. предава безвъзмездно своята картечница, резултат на двадесетгодишен труд, заедно с чертежите и 250 манлихерски патрона, калибър 7,92 Маузер, на съветския военен разузнавач полк. Бенедиктов, аташе в София. По-късно с първият съветски кораб, акостирал на бургаското пристанище е изнесена за СССР. С писмо No 1533/30.IX.1967 г. се съобщава от началника на Военноисторическия артилерийски музей в Ленинград (сега Санкт Петербург), че картечницата е зачислена под No 19Р във фонда на музея.

“Няколко месеца аз търсих връзка с вашите съотечественици – пише по-късно той до един московски журналист. – Повярвайте ми, това не беше лесно. Но аз не можех да постъпя иначе. В тогавашните условия беше естествено моята картечница да попадне при внуците на нашите освободители.”

По-късно Николов е арестуван за републиканските си убеждения и влиза в списъците на д-р Делиус, шефа на германското Гестапо в България, Мобилизиран е и търпи още унижения, арести и обвинения в кражби.

Умира през 1972 г. в България.

Жестът на конструктора Христо Николов е оценен от правителството на Москва. На тържествено събрание в Самоков след войната той е награден от военния аташе при посолството на СССР в България. По-късно е награден и от българското правителство.

По автобиографичната книга
“Бледи следи” на Хр. Николов

http://handguns.g00net.org/BG/HrNikolow/Hristo_Nikolov.htm