СРЕЩА С ИВАЙЛО ДИМАНОВ В ЯМБОЛ

На 19 октомври в Дома на науката и техниката в град Ямбол, гостува Ивайло Диманов – журналист, писател и бард. Ивайло Диманов е от град София има издадени 14 книги и за четвърти път е в Ямбол, като за втори път гостува в Дома на науката и техниката. Управителя на НТС – Ямбол Милен Михайлов откри срещата и даде думата на поета Илко Капелев да представи автора на ямболската публика. Публикуваме пълния текст на  есето на Илко Капелев за Ивайло Диманов.

ИВАЙЛО ДИМАНОВ: МАЙСТОР НА ЧИСТИЯ И АРИСТОКРАТИЧЕН СЛОГ

                 Аз бих се изкатерил по трънливите върхове, за да застана сред звездите на Ивайло Диманов и от там да погледна нашата синьо-зелена планета. Стига това да беше толкова просто! Сигурен съм, че оттам, от звездите, парцаливите подробности на земята не се виждат. Точно заради това от Горе тя изглежда толкова красива – като шарено яйце. Не се виждат барутените погреби, не се вижда скръбта в очите на страдащите, не се виждат мръсните войни, не се виждат уморените коне, които трябва да си отидат от този свят огорчени и със запъхтени хълбоци… Това ще бъде голяма привилегия за мен, да се изкатеря сред звездите на Ивайло. Тогава бих видял само една красива и чиста планета – родната ни Земя.

         Ивайло Диманов е майстор на чистия и аристократичен слог. Той, като мъдър и вдъхновен художник, нанася с почит тоновете на стихосложението, отдалечава се на известно разстояние от “платното” (в случая строфата), оглежда незавършената „картина” (в случая стихотворението), доближава се към нея и притуря още щрихи, за да се получи в крайна сметка един завършен многоцветен пейзаж. Неговите “пейзажи” не винаги са съчетание от красиви слънчеви лъчи и усмихнати пролетни цветя. Ивайло Диманов е социален поет, саркастичен поет, сатиричен поет, критичен поет. Ивайло не е от свенливите поети, които се притесняват или се страхуват да изрекат, че “царят” е гол. Ако това е властта на деня, той няма непременно да застане под нейния флаг, както това правят десетки пишещи братя и сестри, забравили, че тяхното призвание е да защитават по-слабите. Разбира се, не винаги е “задължително” да подкрепиш слабия, той може да не заслужава това. Но задължително e да не риташ срещу слабия.

         Сигурен съм, че за да бъде толкова разгърнат талант, на Ивайло му помагат звездите, неговите звезди, на които той е господар. Не би могло да бъде иначе, щом той е известен журналист, популярен писател, бард. А сигурно малко от вас знаят, че освен всичко друго, Ивайло Диманов е и талантлив художник… Това той не ми е казвал, а и аз нямах късмета да го знам, та го научих от една негова стара книга – “Добър вечер, госпожо Тъга”, която в самото начало започва с картина на великия Клод Моне, минава през графиките на Мирона Мара, Казимир Малевич, ЙожефОлекса, Марина Подгаевская и др., та завършва с художествени скици на самия автор. А някъде, сега не помня вече къде, срещнах негов автопортрет… Което е красноречиво доказателство за петия талант на Ивайло Диманов: поет, бард, писател, музикант, художник… популярен журналист. Сигурно Иво има и други таланти, защото това е Ивайло Диманов и сега, в този момент се сещам, че Ивайло се харесва на жените, а това също е част от неговия многолик талант.

         Трябва да кажа, че не напразно на който и конкурс да се появи Ивайло Диманов, перото му побеждава. След всичко, което изброих горе, едва ли има необходимост да обяснявам защо побеждава. Ето, аз ще посоча някои негови напълно заслужени победи. Например стихосбирката “Площад Гарибалди”, отличена през 1989 година с наградата на Съюза на българските писатели в Южна пролет. Или “Допълнение към Закона за защита на цветните сънища” през 2002 г. Или неговият сборник с весели разкази “Шлиферът на Леонардо”, която през 2006 година за кратко време беше преиздадена при небивал успех. А през 2007-ма Ивайло Диманов получи Голямата награда в Националния конкурс за поезия “В полите на Витоша”.

 …С Ивайло се запознахме на кораба „Иля Репин“ по река Волга през 2009 г. Бяхме голяма българска група от СБП и екипи от СБЖ и БНТ. Това пътешествие по най-голямата европейска река беше организирано по случай годината на България в Русия. Всяка вечер в ресторанта на кораба пийвахме хубава руска водка, но Ивайло уважаваше повече моята ракия от Ямбол, която бе с кристално-златист цвят и мек дъбов аромат. Тя беше така програмирана, че трябваше да стигне за единадесетте дни, през които преплавахме 1 500 километра и акостирахме край едни от най-големите градове като Ярославъл, Чебоксари, Толиати, Самара… Вечер често се събирахме на една маса с други събратя по перо и огласяхме заведението с вицове и майтапи…    

….За съжаление от онази славна група вече ги няма председателят на СБП Николай Петев, поетите Воймир Асенов, Лъчезар Еленков, Слави Георгиев и др. Те си отидоха неочаквано от нас и аз сега с ръка на сърцето се прекланям пред светлата им памет, защото всички те бяха и мои скъпи приятели. С Воймир Асенов нощувахме в една каюта и той все се шегуваше: „След години, когато вече ще ни няма, за нас ще казват: „Спали са в една килия…“  Тази негова шега много ме разсмиваше, а неговата благосклонност да ме нарежда до себе си ме изпълваше с решителна гордост…

          Днес ние имаме голяма необходимост от такива творци като Ивайло Диманов, именно днес, когато в стремежа си към лесна и евтина слава пълчища бездария пълзят към върховете на Парнас. Графоманията в българската поезия никога не е била толкова настъпателна, толкова арогантна, толкова надменна като днес. Нужна е “света инквизиция” и в поезията, щом бездарието се опитва да налага критерии в поетическото изкуство. Освен това днес, за съжаление, много таланти се купуват и се продават. Ето срещу какво трябва да се опълчим…

         Иво е един истински катерач на Парнас. Сигурен съм, че на него му отива да бъде покорител на това митично поднебие. Това той показва и в най-новата си книга „Танцувай с мен, самота!“ Ето защо аз му пожелавам дълъг и висок път и съм сигурен, че това ще бъде така! Всъщност всички вие ще ми повярвате, сигурен съм…

         Напред и нагоре, Иво! 

Илко Капелев

поет, публицист, журналист

Ямбол, 19 октомври 2022 г.,

Дом на науката и техниката,

зала „Проф. Иван Попов“