Изграждането на архитектурния комплекс от сгради започва през 1963 г. с реставрация на съществуващите по поречието на река Сивек (приток на Янтра) воденица-караджейка, валявица и тепавица. Към тях от села в околностите са пренесени ножарска работилница и воденица-долапкиня.

Музеят отваря врати на 7 септември 1964 година. През следващите години се създават нови обекти, които представляват архитектурни образци на къщи, занаятчийски работилници, сгради и съоръжения, разкриващи старинните техники, поминъка, бита и духовната култура на населението, живеещо в централните части на Стара планина от края на XVIII до началото на XX век. Това население, наречено балканджии, е една от седемте етнографски групи в България.

Регионален етнографски музей на открито „Етър“ притежава единствената в България колекция на технически съоръжения, задвижвани с вода. Сбирката е създадена постепенно и включва действащи и днес съоръжения, използвани някога в поминъка на балканджиите: две воденици, тепавица, две валявици, бичкиджийница, гайтанджийска одая, два струга за гаванки и за бъклици, точило.

Благодарение на вадищна система, съществувала в миналото, по-късно коригирана и оформена, водата задвижва механизми, които перат, заточват ножове, мелят жито, тепат вълнени платове, струговат съдове от дърво, изплитат вълнени нишки.

Саковата къща впечатлява с многобройните си прозорци на втория етаж, тъй като такива сгради от периода на Българското възраждане не се срещат често. В работилниците, пред погледа на посетителите, майсторите сами произвеждат и продават изделията си, както е било в миналото, а посетителите могат да наблюдават стари техники за обработка на метал, кожа, дърво, глина, вълна, козяк и други естествени суровини. Могат да разгледат оригинални занаятчийски инструменти, да се насладят на уменията на майсторите и да отнесат вкъщи техни изделия.

На Чаршията може да се вкусят симид, баница и геврек, да се опитат пестил, бяло сладко, халва, домашни бонбони и други лакомства, или да се изпие кафе, сварено на пясък.

От 1966 година музеят се превръща в самостоятелен институт, след назначаването на Лазар Донков за негов първи директор. Наред с майсторите и обслужващия персонал, през 1967 г. започват работа първите екскурзоводи. Екипът на музея постепенно се увеличава.

Музейната структура се допълва с нови специализирани отдели. Те имат за основна задача проучването, документирането и съхраняването на материалната и духовната култура на населението от района на Централна Стара планина. Създава се отдел „Фондове“, фотографско ателие, библиотека и други спомагателни звена.

През 1989 г. музеят е награден с орден „Кирил и Методий“—първа степен. На „Етър“-а е призната заслугата за опазване и популяризиране на българското културно-историческо наследство.

В наши дни мисията на Регионален етнографски музей на открито „Етър“ се реализира от амбициозен екип, който наброява близо седемдесет служители, разпределени в различни области—научна, работа с публики, техническо обезпечаване. Музеят работи целогодишно, а през летния период е важно участието на младежите доброволци.

След Лазар Донков директори на институцията са Станчо Станчев (1977–1988), Иван Николов (1988–1992), Ганчо Христов (1992–1993), Карамфила Грудова (1994–2001), Валентин Тинчев (2001–2005), Пенка Колева (2005–2008), доцент д-р Ангел Гоев (2008–2014), а настоящ директор е проф. д-р Светла Димитрова (от 2014).