Фотодокументална изложба „ЕЛЕНА ЯНКОВА – ПЪТЯТ НА ПЕСЕНТА”

Фотодокументална изложба „ЕЛЕНА ЯНКОВА – ПЪТЯТ НА ПЕСЕНТА”

На 12.06.2024 г. в Дома на науката и техниката в Ямбол, управителя на ТО на НТС – Ямбол  г-н Милен Михайлов  и директора на Държавен архив – Ямбол  г-жа Светлана Бъчварова откриха фотодокументалната изложба „Елена Янкова. Пътят на песента”. Г-жа Бъчварова представи изложбата и разказа как българската народна песен от ямболския край е пренесена преди 200 години далеч от родината и е запазена за поколенията, без да е изгубила своята автентичност и разнообразие.
На 11 табла изложбата представя темата за миграцията на българите от Ямболския край към Болград в Бесарабия през призмата на една лична история – историята на народната певица Елена Янкова.
Елена Янкова е родена през 1825 г. в Ямбол. Поради смутовете в Османската империя и преследванията над българското население, родителите на Елена, заедно с много други български семейства, са принудени да напуснат родния край още през 1828 г., когато тя е тригодишна, и да се заселят в Бесарабия. Те се установяват в тамошното село Карапча, където Елена остава до двадесетата си година. В с. Карапча Елена усвоява репертоара на майка си. Това са песни на българите от Източна Тракия. Някои от тия песни и днес могат да се чуят в Ямболско, Сливенско и Котленско. На 20 години Елена се омъжва за Никола Янков и се преселва в Болград, където остава до края на живота си.
Елена Янкова умира през 1901 г. Тя обаче не отнася със себе си своето песенно съкровище. През 1908 нейният син Георги Янков издава в отделна книжка записаните от него 333 народни песни от Елена Янкова под заглавие: Български народни песни от Елена В. Янкова, записал и издал: полковник Г. Янков. Това обаче са словесни текстове, без напеви. Мелодиите на една значителна част от тия песни Елена е предала на дъщеря си Кина Н. Янкова, по мъж Панайот Янева, която заедно с песните наследява и музикалната дарба на своята майка. През 1911 г. по покана на брат си Георги, Кина пристига от Болград в София. „Понеже майка ми беше се поминала (в 1901 г.) – пише Янков – наех се да възпроизведа гласовете на песните чрез сестра си Кина, която освен по-голямата част от майчините ни песни, знае още много други да пее“. С нотиране на мелодиите се заема композиторът Добри Христов, който в продължение на 10 дни записва мелодиите на 215 песни. Тая сбирка е докладвана на заседание на Историко-филологическия клон на Българска академия на науките от 15 март 1912 г. от д-р Иван Шишманов и публикуване в Сборник за народни умотворения и народопис, кн. XXVII от 1913 г. под заглавие „Български народни песни от Бесарабия“.

За реализацията на изложбата са използвани документи от фонда на Васил Янков, внук на певицата, предоставени от Централен държавен архив, както и документи от фондовете на Държавен архив – Ямбол.

По време на откриване на изложбата, Държавен архив – Ямбол отбеляза Международния ден на архивите и г-жа Бъчварова – връчи грамоти на дарители, читатели, и партньори – Христо Дичев – изобретател, Тотка Петрова – лекоатлетка, доц. Петър Казаков, , д-р Станислав Иванов, Електронното издание „ NetNews – Новините на Ямбол” и Телевизия „Диана”. Специална грамота получи  Наско Тачев – част от екипа на ямболския архив  за участието му в реализирането на стратегически и иновативен проект на Агенцията:  „Разработване и внедряване на системи за електронно архивиране”.

Фотоизложбата  стана възможна с финансовата подкрепа на община „Тунджа”.

Организатори на изложбата са ТО на НТС – Ямбол и Държавен Архив – Ямбол.