ПИСАТЕЛЯТ РАДКО СТОЯНОВ НА 90 ГОДИНИ

ПИСАТЕЛЯТ РАДКО СТОЯНОВ НА 90 ГОДИНИ

На 10 декември 2025г. в зала „Проф.Иван Попов” на Дома на науката и техниката в град Ямбол се състоя творческа вечер с писателя Радко Стоянов по повод неговият достолепен юбилей 90 години. Водещ на срещата беше Тенко Тенев – председател на Дружество на писателите в град Ямбол. Артистът Кольо Пехливанов прочете откъс от книга от Радко Стоянов, а след това юбиляра разказа за своя обществен и професионален път, като председател на окръжния съвет за култура Ямбол и като директор на основно училище „Петко Р.Славейков” от 1985г. до 1998г. Приветствия към писателя поднесоха областният управител Николай Костадинов и Стоян Петков зам.кмет на община Тунджа. Илиана Бицова директор на основно училище „Петко Р.Славейков” в Ямбол  поздрави юбиляра и разказа за съвместната им работа в началото на нейния професионален път като учител. Много приятели и колеги поздравиха Радко Стоянов с топли думи, а това бяха – писателя Любомир Котев, писателката Генка Богданова, Стефка Керимидчиева – почетен гражданин на община Тунджа, инж. Виолета Димитрова – издател на неговите творби, Георги Бирников, Веса Манева и др. Срещата завърши с даване на автографи от писателя.

НТС-Ямбол

ДУМИ ЗА МОЯ 90-ГОДИШЕН ЮБИЛЕЙ

Здравейте драги приятели, добре дошли на моя скромен 90-годишен юбилей!

Когато на тази възраст човек се самопредставя, има голяма вероятностда запелтечи, да се озове в небрано лозе или да се самоизтъква. Затова ще се опитам да бъда малко по-кратък, като прескоча потеклото си, годините на обучение от първи клас до Софийския университет „Климент Охридски“ и да започна направо с дейността си на ПРОСВЕТНИЯ ФРОНТ.

    НА ПРОСВЕТНИЯ ФРОНТбях учител, директор и инспектор в селата Козарево, Миладиновци и Окоп, в ТМТ „Димитър Димов“, в ОУ „Петко Рачов Славейков“, методист в Градския отдел „Просвета“, инспектор по възпитателната работа в Окръжния съвет за народна просвета при обаятелнатаРайна Безуханова и моите прекрасниколеги: Георги Бодуров, Иван Стоянов, Петър Майсторов, Живко Русев, Нико Ников, Цветан Колев. Калинка Качулева, Георги Андреeв и др.

Доволен съм, че бях един от дейците на просветния фронт, които осъществиха преустройството на образователното делои внедряването на новото учебно съдържание в съответствие с идеите на Движението „Знаме на мира“.  Училището ни, тогава имаше 1600 ученика и едни от най-подготвените учители, обединени в здрав и единен колектив с ясни цели и задачи. То беше образцово и базово към Учителския институт в Стара Загора.С този колектив станахме националнии и окръжни първенци по много учебни дисциплини и дейности, свързани с учебно-възпитателния процес. Не мога да не спомена имената на заместничките си Нанка Пасева и Дора Петкова,на учителите Мима Илчева, Анка Драганова, Маргарита Тагарева, Петра Михова, Веска Атанасова, Катя Колева, Данка Пенева, Пенка Станчева,Атанас Караманов, Николай Арнаудов, Атанас Петков, Мария Аристидиева, Васил Шейтанов, Вълчо Иванов, Медиана и Стефан Чолакови и много, много други.

За дейността си на просветния фронт съм получавал много морални и материалнинагради за високи рвзултати в учебно-възпитателната работа иотличието „РАДИ ИВАНОВ КОЛЕСОВ“ – ЗЛАТЕН от Община Ямбол.

НА КУЛТУРНИЯ ФРОНТ се занимавахпредимно с управленска дейност.Радвам се, че бях един от  създателитеи организаторите на Перспективната програма за развитие на изкуството и културата в гр.Ямбол, включваща Историята и Герба на гр. Ямбол,Празника на река Тунджа, Празника на коледарите, Празника на детската книга и изкуствата за деца „Михаил Лъкатник“,Паметниците на Свободата, на Текстилнаъа стачка, на Георги Дражев и Биковете,на Входните артерии, на  фигуралните композиции около спортната зала„Диана“ и др. Основни двигатели на тези дейности бяха кметът на ЯмболПанайот Драгнев, Станко Станков, Маргарита Женкова, Мария Драгова, Панайот Илиев ипартийните работнициБорис Илиев, Любка Александрова, Стефка Керемидчиеваи др.

Радвам се, че бях един от създателите и организаторитена Окръжната програма „1300 години България“ и на Окръжната програма за естетическо възпитание, приети на пленум-сесия.

Радвам се, че работих за осъществяванетона ОБЩЕСТВЕНО-ДЪРЖАВНОТО НАЧАЛО В РЪКОВОСТВОТО НА ИЗКУСТВОТО И КУЛТУРАТА, за изграждането и утвърждаването на Окръжния териториален комплекс „Култура“, на градскитеи общинските съвети за изкуство и култура, с програми и структури, подписанилично от ЛЮДМИЛА ЖИВКОВА. Активни участници в тези процеси бяха Коста Стоянов, Тенко Тенев, Стефка Керемидчиева, Генка Богданова, Кирил Минков, Маргарита Женкова и много други, някои от които вече не са между нас.

Активно заработиха творците на художествени ценности чрез множеството контрактации за създаване на нови творби, чрез моралното и материалното им стимулиране, чрез активното им включване в текущите културни процеси. Хората, с които съм работил са десетки писатели, художници, актьори и рецитатори, един от които е Кольо Пехливанов, музиканти, шефове на културни институти и мн. други. Ше спомена само някои от писателите и художниците: Петър Гинчев, Антон Шиков, Андрей Карадимов, Стефан Чирпанлиев, Горги Братанов,Тенко ТенеВ, Александър Миланов за книгата му „Бояджишкият бунт“, скулпторите Минчо Огнянов, Димитър Бойчев, Иван Колев, Петър Попов, художниците Стефан Бъчваров, Коста Стоянов, двамата Дончовци, Тодор Ялъмов и др.Ще попитате каква беше моята задча? Най-напред да ги разбирам, да ги ценя и уважавам, да ги активизирам и да насочвам творческата им енергия за създаване на художествени ценности.

След ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯТА на културните ценности, Ямболските групи на художницитеи на писателите се утвърдиха като самостоятелни творческиединици, поделения на националните съюзи на писателите и художниците, и заеха достойно място в културния живот на окръга и на страната. Неоценима е тяхната заслуга за провеждането на Литературните празници „Изгреви над Тунджа“ с участието на такива творци като Николай Хайтов, Димитър Яръмов, Слав Караславов, Лъчезар Еленков и на цялото ямболско литературно воинство; на Националната изложба на декоративно-приложните изкуства с участието на

Светлин Русев, Пейо Бербенлиев, Здравко Петров и на дестетки творци от цялата страна и от нашия град.

Да не говорим за реставрацията на Безистена и Джамията, на къщата-музей „Васил Карагьозов“, Националния форум „Фолклор и история“, Националния фестивал на любителските филми „Златен клас“  и за още много културни изяви.

За дейността си в сферата на културата бяхотличен с ОРДЕН„КИРИЛ И МЕТОДИЙ“ и МЕДАЛ „КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“,от Община Ямбол – с отличието „ВАСИЛ КАРАГЬОЗОВ“ и от Община „Тунджа“– с почетния  „ЗЛАТЕН ГЕРБ“.

В КАКВО СЕ СЪСТОИ ЛИЧНОТО МИ ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО?

Това са 15 книги на различна тематика. Първата е „На Тракия болката свята“,вкоято едно от стихотворенията ми спечели първа награда в Националния конкурс, посветен на тракийските бежанци. Близка до нейната тема е „Тракийският орел“, посветена на Капитан Петко Войвода и на други важни исторически събития.Книгата ми „Село в долината на Тунджа“ е краеведска и разкрива историята, бита и духовната култура на село Окоп. С нея е свързана и последната ми книга „Инджексарлийски разкази“. Две от книгите ми – „Весел празничен календар“ и „Мишлето шампион“ са предназначени за деца, пет от книгите ми са с интимна и любовна тематика, една от които е „Ти цялата си зов и светлина“. Книгата ми „На Тунджа сребърното огледало“ е в две части. Първата е озглавена „Културният живот в Ямболски окръг от 1968 до 1980 година“, а втората включва значими случки и събития в сферата на културата, но оцветени донякъде с хумор, ирония и сарказъм. Книгата ми „Къде отиваш“ е също в две части. Първата част -„Глътка изворна вода“ е с патриотична насоченост, а втората „Ако има струни, нека пеят“ е с поетични преводи от руски език на изявени автори.В МЕЖДУНАРОДНИЯСЛАВЯНСКИ КОНКУРС ЗА ПРЕВОДИ много активно се включиха Гехка Богданова и Юлияна Донева, които завоюваха високи отличия. Лично аз бях отличен с две награди ГРАН ПРИ, с три ВИСШИнагради, една СПЕЦИАЛНА и няколко първи награди. Заедно с Генка Богданова съставихме и редактирахме над 40 литературни сборника с автори от цялата страна. Това са „Тракийска лира“, „Сребърни звънчета“-„Изгреви над Тунджа“, „Сто години ДНА“, „50 години Литературен клуб „Христо Ботев“ и др.

На ЛИТЕРАТУРНИЯ КЛУБ „ХРИСТО БОТЕВ“ към ДНА бях художествен ръководителслед Стефан Чирпанлиев и Георги Братанов. В този клуб, от създаването му през 1962 до 1912 год. са членували 142 души, някои от които достигнаха големи висоти от национално значение. Тук ще спомена само някои от творците, членували през последните години: Мария Колева, Стоян Чобанов, Юлияна Донева, Георги Бирников,Мария Николаева, Екатерина Мошелова, Росица Тодорова, Пенка Папазова, Мария Йорданова, Милена Йорданова, Донка Бабачева, Славка Любенова, Русанка Щилиянова, Динка Илкова, Спаска Каваловаи още много други, с които няколко години подред спечелихме званието ПЪРВЕНЕЦ в Националния общоармейски конкурс за художествено-творческа дейност и ЗЛАТЕН ГЕРБ от Община Ямбол.

Художествено-документалната ми книга „Светлини и сенки в път неравен“ е автобиографична и включва почти всичко за моя живот и за моята дейност през изминалите 90 години.

Ето, че достигнах до днешния юбилей. Май позабравих обещанието си и пак се поизфуках, за което моля да ме извините.

Остава ми само да кажа на кого съм длъжен да БЛАГОДАРЯ. Благодаря на организаторите на тази среща – Община Ямбол, Регионална библиотека „Георги Раковски“, Дружеството на писателите в Ямбол и Научно-техническите съюзи, Ямбол.

Благодаря на областния управител, на община Тунджа, на ДНА, на семейството си и на приятелите си,на издателство ВИЛКОМ  с инженер Виолета Димитрова, на Генка Богданова и на Юлияна Донева за съвместната ни дейност, на Олга Малцева Арзиани за големия й талант на организтор и поет. Благодаря на всички мои спонсори, на Кольо Бакърджиев, един от лауреатите на Националния фестивал на любителските филми „Златен клас“– Ямбол, за заснемането на голям брой културни прояви и запазването им в Окръжния държавен архив. Благодаря на Любомир Котев и Илко Капелев за доброто отношение, за разбирането и подкрепата, Благодаря на Лазар Павлов и Васил Хлебаров за чудесните песни по мои стихове. Сърдечно благодаря на моя отличен ученик Иван Димитров от село Окоп за всестранната му морална и материална подкрепа. Благодаря и на всички, които сте тук. Ако съм пропуснал някого, нека ме извини, не е от зла умисъл.

Накрая бих искал да ви кажа: „До нови срещи след КОТА ДЕВЕТДЕСЕТ, от която миналото се вижда като на длан, но бъдещето е твърде мъглявои доста замислено.

Макар да живеем в задъхано време

и жадни за въздух са наште гърди,

аз вярвам, че с обич засятото семе,

ще тръгне нагоре и плод ще роди!

 

И нека красивите думи живеят,

послания нека изпращат добри!

Годините няма напразно да тлеят,

когато в сърцата ни обич гори!

ОЩЕ ВЕДНЪЖ ГОРЕЩО БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ!