Астрологични консултации

Тази седмица ще отделя на ЛЮБОВТА. Венера от два дни влезе в знака Риби и засили у нас желанието да обичаме, да се слеем с обекта на нашите чувства, да съпреживеем нежност и мекота в отношенията.

Ще отдам нужната почит към Венера и ще споделя с вас много интересен откъс от книгата на талантливия астролог Ричард Айдман „В огледалния свят на връзките“. Той разказва много интересна теза: древните гърци използват четири думи за любовта – епитимия, филиа, ерос и агапе. Днес ще започнем с ЛЮБОВ-ЕПИТЕМИЯ. Приятно четене!

Какво е това нещо, наричано ЛЮБОВ?

„Днес свързваме любовта основно с идеята за романтичната любов и по принцип вярваме, че всеки трябва да я преживее, а също така и че влюбването би трябвало да води до брак.
Накратко аз вярвам, че сме объркали личната любов с междуличностната любов и с трансперсоналната любов. Има любов, която е доста лична, любов, която е междуличностна, и любов, която е надличностна. Проблемът е, когато ги смесим в един вид потпури, яхния, в която очакваме всички равнища на любовта да се случват едновременно в една връзка.
Нека разгледаме как древните гърци са разбирали любовта. Естествено, те не са имали думата любов, каквато я познаваме. Те споменават любовта по различни начини и една дума, които използват за нея е епитемия. В разговорния американски английски език най-близката дума до епитемия е „възбуденост“. За гърците епитемията представлява това, което е общо между хората и животните: инстиктивен порив за докосване, милване, който се изразява като вътрешно напрежение на тялото, което трябва да бъде освободено. В това няма нищо романтично или дори много еротично. Епитемията е приемана като естествена и никога не са я осъждали, и едва ли има някакъв морал, свързан с нея. Гърците наистина казвали, че тялото има свои собствени пориви, свои си нужди и желания, които трябва да бъдат почитани.
Децата може да имат всичко, от което се нуждаят в света, но те все пак ще умрат, ако никога не са държани на ръце, галени или докосвани.
Историята за Райската градина, която отразява падението на човека, поставя вината върху Ева, квалифицирайки я като носител на епитемия. Християнството изобщо не знае какво да прави с този аспект на любовта, освен да ни подтиква всички да го пречистваме. Според християнството жените са дъщерите на Ева, изпълнени с грях и зло. Разбира се, когато говоря за християнството, аз не се позовавам на учението на Христос, което е много, много по-различно. Говоря за доктрината на християнските отци, последователи на свети Павел, който очевидно е имал лош проблем и би трябвало да се подложи на интензивна психотерапия.Свети Августин и Тома Аквински е трябвало да се присъединят към него, защото по мое мнение, всички те са били болни мъже, които в името на християнството, белязват естествените телесни нужди като зло.
Огледайте залата, в която сме, и ще видите как всички са отдалечени на безопасно разстояние един от друг.Ако бяхме африканска племенна група, седяща тук, по-голяма част от стаята щеше да е празна и всички да са се струпали на купчина в ъгъла.Понеже нашето отношение към епитемията е толкова изопачено, трите други форми на любов, за които говорят гърците-филиа, ерос и агапе-също са отворени за изкривяване.Нашето търсещо удоволствието, консуматорско общество е изпълнено със сублимация. Ако се чувствате тревожни или самотни, рекламите по телевизията и в списанията ви казват, че ще се усещате много по-доволни и завършени, ако си купите определена марка лек автомобил или ако само смените марката цигари. Америка е архетипното консуматорско общество с идеологията, че начинът да ти е удобно и да си в безопасност е да придобиваш все повече и повече. Според Фройд нашето най-ранно усещане за удоволствие идва чрез устата.Не е ли интересно колко зависимости-като към храна, алкохол и наркотици-са свързани с устата? Това, което наистина бихме искали да правим, е да целуваме, смучем, хапем или гризкаме, но ние често сме откъснати от тези неща, защото не са смятани за приемливи. Така откриваме заместващи удоволствия, които могат да доведат до пристрастяване.
Епитемията е желанието да се свържеш с това, което не е собствената личност. Това е жаждата за удоволствие и докосване, а това означава подушване, вкусване, усещане и слушане на всички онези неща, които ви карат да се чувствате добре, включително изпитване на удоволствие от собственото тяло. Животните са естествено сексуални и те го знаят. Децата и те са естествено сексуални, но родителите и обществото са свършили доста добра работа, обучавайки ги да изопачават сексуалността.Като деца ние се учим да потискаме, отричаме или сублимираме сексуалността.Когато отречем нуждите на нашето тяло, ние ги сублимираме в твърде много пиене, препушване, прекалено много ядене, вместо да си позволим онзи комфорт и изцеление, които получаваме, като докосваме тялото на друг човек или когато сме докосвани с любов. Разболяваме телата си. Като буквално изключваме тялото от някои от най-основните му нужди.”

Из: “В огледалния свят на връзките” на Ричард Айдман

Следва продължение…

Поздрави: Валентина Радиева-Маренова