Среща с проф. Анчо Калоянов в Ямбол

На 26 април 2018г. в зала „Проф. Иван Попов” в Дома на науката и техниката в Ямбол проф.Анчо Калоянов за първи път застана пред ямболска публика и поднесе един увлекателен разказ за историята на Българската църква , която е в основата на Славянската православна цивилизация. Проф.Калоянов разказа и коя е причината да напише своя фундаментален труд в пет тома озаглавен „Славянска православна цивилизация“.
На един от славистичните конгреси в Братислава през 1993г. той е провокиран от изказванията на руския славист академик Никита Толстой, правнук на Лев Толстой. В доклада си той говорел за „македонското езиково пространство” през 10 век. И никой от българската делегация не се противопоставил на посегателствата върху българската история. Проф. Калоянов не се сдържал и след изнасянето на своя доклад възразява срещу казаното от Толстой за „македонското езиково пространство” защото няма никаква разлика между „македонското” „Сурва весела година” , което той цитирал в доклада си и „Сурва весела година” на български, тогава Толстой казал, че нямало разлика между двата езика, разликата била само географска, но в доклада си Толстой изобщо не говори за географска разлика. Проф. Калоянов отговорил на Толстой за това, което прави с историята с перифраза на думите на българския княз Пресиан „Българите направиха много добро на славяните, но славяните забравиха това, но Бог вижда!” След тези думи на Толстой му прилошало, почервенял и за малко да припадне.
След този славистичен конгрес проф. Калоянов се зарича и написва поредицата за славянската православна цивилизация – къде се заражда, развива и защо са лъжите за българския принос.
В своя разказ проф. Калоянов обърна внимание на съществуването на документи, които подсказват, че Българската патриаршия в Царевград Търнов не е ликвидирана с падането на Търновград и на цар Иван Шишман, а продължава да съществува 200 години след това и този факт е бил известен и на нашата Екзархия в Цариград.
Според проф. Калоянов нищо не е повече политизирано от църковната история, нито историята на царете, нито на народите, колкото на църквата и именно поради тези причини се подценяват старобългарските приноси в изграждането на славянската православна цивилизация.
Автокефалността на българската църква е постановена на 24 декември 879г. с решение на Осмия вселенски събор в Константинопол в присъствието на представители на Рим и всички последващи опити на Цариградската патриаршия да оспори този факт са незаконни и са … заради парите от българския диоцез. През турското иго, чрез разни машинации все пак Цариградската патриаршия успява да убеди султана да закрие патриаршията на Царевград Търнов и след нея Охридската архиепископия, така гръцките митрополити съпровождани от еничари обикалят българския диоцез да събират църковния данък, който е в размер около 25 хиляди жълтици.
В момента проф. Калоянов работи върху петия том на „Славенска православна цивилизация”. На срещата в Ямбол той отговори на множество въпроси и се срещна със свои бивши студенти от Великотърновския университет.

НТС Акценти

Експозе на инж. Ангел Ангелов

Проф.Анчо Калоянов е сред най-популярните и обичани преподаватели във ВТУ”Св.Св.Кирил и Методий” – Велико Търново. Дълги години е бил титуляр по фолклор. Познават го дори и студентите, на които никога не е чел лекции, защото за него се носят легенди. Той е проф.Анчо Калоянов, който винаги е вземал разстоянието от дома до университета пеш или с градския транспорт, ползвал е пишеща машина и гледа компютъра подозрително. Той е често в университетската читалня, където помага на студентите. Проф. Анчо Калоянов казва: „Аз обичам студентите особенно, когато очите им светят и ме разбират за какво им говоря.” Самият той също е бил студент във ВТУ. Започнал е да учи през 1964 г. , завършва и 4 години работи в музея в Дългопол, след което се завръща като асистент по фолклор на проф.Георги Данчев. Проф.Анчо Калоянов казва за себе си: „Аз исках да стана писател. Не съм мечтал да бъда преподавател по фолклор, дълго време си мислих, че съм писател, сега вече знам, че съм професор, който пише.”
Започнал да обича фолклора, когато тръгнал по стъпките на Михаил Арнаудов в Еленско, като член на студентския кръжок по фолклор. Но понеже продължавал да иска да бъде писател, Анчо Калоянов посещавал и заниманията на кръжока по поезия, където по същото време правили първите си стъпки Борис Христов, Калина Ковачева, Янислав Янков.
Проф.Анчо Калоянов е готов да говори с часове за Великотърновския университет. Разказва с огромна любов как е създаден. Идея е било университета да бъде архитектурна реплика на Царевец. Той казва: „И вижте на какво място е изграден. Тръгваш от паметника на братята Кирил и Методий, минаваш покрай Патриарха, тръгваш надолу покрай иконата на Богородица в скалата, стигаш до монасите, които са нейните пазители, покрай алеята на паметта, пиеш от живата вода – вървяли по този път, с мен върви и миналото. Невъзможно е да не вярваш на проф.Анчо Калоянов, защото се оказва, че той е в катедрата по българска литература от 1972 г. Никога не е заемал ръководни длъжности. По едно време искали да го правят някакъв шеф, но той категорично отказал и така до 2004 г., когато Анчо Калоянов отива да чете лекции във университета в Измаил. Това е годината, в която най-прочутият фолклорист се е развел с любимата си дисциплина и нагазил в темата за славянската православна цивилизация, по която има вече издадени 4 книги. Той казва още ”…че фолклорът не е само минало. Фолклорът е подсистема на етническата ни култура – неофициалната и непрестижната. Чрез него човек се разпознава като принадлежащ към етноса. Така той тръгва и към другите курсове – мит и литература, старобългарско езичество, старобългарските шамани, българският избор за миналото през 20 век, народопсихологията. А народопсихогията всичкия я употребяват, за да ударят печат на българина – казва професорът, който с курса си оборва цялото самоунижение, на което сами се подлагаме.
Проф.Анчо Калоянов е автор на сборниците с разкази и новели „Последното жито на лятото”, „Селищна могила”, „Седмият живот”, „Български митове”, която направи революция в разбирането за традиционната ни кулртура и породи много български метологични книги. Появиха се заглавията „Престолнина”, „Димитър злочести…”, „Див огън” и т.н. След романите идва с гръм и трясък „Славянската православна цивилизация” започната през 2004 г. Тя е и поредният симптом на неизлечимата Калоянова българофилия – една тежка бронирана петокнижна битка за преподреждане на българските писмена, на старозаветните ни пороци, а и на самата българска история.
Тази вечер проф.Анчо Калоянов е сред нас, за да поговорим за историята на българската църква през Средновековието: „Великата църква на Царевград Търнов (879 г. – 1185 г. – 1626 г.).

26.04.2018 г.
гр.Ямбол