Блестящ успех на Софийската опера и балет в Болшой театър

С блестящ успех се увенча премиерният спектакъл “Рейнско злато” от тетралогията “Пръстенът на нибелунга” от Вагнер на Софийската опера в Болшой театър, с гост-диригент Ерих Вехтер. С 15-минутен аплауз и препълнена зала на крак руската публика отговори на усилията на българските оперни артисти. Вълнението да изпълняват Вагнер на най-изисканата сцена в света и пред най-взискателната публика мотивира наистина до краен предел всеки един от българските музиканти. И чудото се случи. Препълнената зала на историческата сцена на Болшой театър в Москва аплодира българските изпълнители на крак с викове “Браво!”. “Изключително съм доволен от премиерния спектакъл на Вагнер “Рейнско злато”. Артистите наистина заслужиха аплодисментите на публиката. 2 часа и 40 минути действие, без антракт, през което никой не мръдна в залата, никой не се поддаде на изкушението да си тръгне – това означава успех! За първи път сме тук след 6-годишна подготовка за стъпването на тази сцена в този театър. Това е голямо постижение за всички ни. Благодаря на Министерството на културата и на Българския културен институт в Москва за цялостната подкрепа, която ни оказаха, за да се случат тези гастроли”, каза след спектакъла за БТА академик Пламен Карталов, директор на Софийската опера и балет. След триумфалното представяне на първият спектакъл на Вагнер зад кулисите артистите се прегръщаха и поздравяваха един друг. Вълнението им преди спектакъла бе голямо, а радостта им след това двойно по-голяма. Директорът на Болшой театър Владимир Урин изгледа целия спектакъл от ложата си, като преди това той сподели, “че най-големият изпит за българските изпълнители е представянето им на Вагнер”. Изпитът е взет, и то с отличен. За което свидетелстваше пълният партер, пълните шест балкона и нестихващите аплодисменти. Сред присъстващите имаше много чужденци и най-вече германци. Вторият спектакъл от тетралогията “Валкюра”, който започна в 17 часа и продължи до 22 часа предизвика същото възхищение на публиката. И на двата спектакъла залата беше пълна. Точно 2500 души аплодираха българските изпълнители от Софийската опера и балет. Истински връх в репертоара си постигна Софийска опера с тетралогията “Пръстенът на нибелунга” от Рихард Вагнер в Москва. Маестро Карталов доказа на руската публиката не само режисьорските си авангардни умения, той успя да въвлече и омагьоса зрителите със своите новаторски идеи и иновации. Днес предстои шестчасовото изпълнение на “Зигфрид” със специален гост президента на Република България Румен Радев . “Залезът на боговете” на 23 май е заключителния спектакъл от гастролите на Софийската опера и балет в руската столица. Видео на Оля Ал-Ахмед – БТА
http://www.bta.bg/bg/video/show/id/0_bkixhw5l
……………………………………………………………………………………..

Отзив за „Рейнско злато“ от Николай Кузнецов Професор от Московската консерватория, заслужил деятел на изкуствата на Руската федерация

Оперные произведения Рихарда Вагнера настолько сложны для постановки на сцене, что не многие режиссеры отваживаются их ставить, а тем более ставить тетралогию Вагнера «Кольцо нибелунга» целиком. Перед режиссерами, дирижерами и сценографами невольно встает вопрос, какой из постановочных принципов: реалистический, натуралистический, романтический или модный в наши дни принцип системемы стаджоне – использовать при постановке этих спектаклей.

Режиссер Пламен Карталов отважился поставить тетралогию Вагнера «Кольцо нибелунга» целиком. 18 мая 2018 года я имел счастье посетить спектакль Софийского театра оперы и балета «Золото Рейна» – пролог к тетралогии «Кольцо нибелунга» – и был поражен до глубины души. Постановщики и исполнители сумели так сочинить и исполнить спектакль, что я даже не заметил, что спектакль шел три часа подряд без антрактов.

Загадочный постановочный прием, которым воспользовались постановщики спектакля, полностью завладел зрительским вниманием. Режиссер Пламен Карталов придумал какой-то свой, очень оригинальный постановочный прием, и для меня стало загадкой, каким термином или понятием определить его. Видимо, секрет этого приема хранится в душе режиссера-постановщика. В статье «Заметки режиссера» Пламен Карталов писал: «Много лет я мечтал поставить “Кольцо” с болгарскими артистами, чтобы разрушить стереотип о том, что болгары не умеют петь Вагнера».

Однако, спектакль показал, что болгарские артисты не только умеют петь Вагнера, но они еще сумели так его сыграть, активно действуя в метафорически придуманных и сложно сконструированных постановщиками костюмах и в необычных фантастических местах сценического действия, что мы, зрители-слушатели, подсознательно ощутили, будто они живут среди нас и это наши современники, погрязшие в политических распрях.

Оперные актеры смогли справиться с такими сложными мизансценами, как, например, прыжки на батуте, и при этом сумели вокальными средствами под руководством дирижера Эриха Вехтера донести до зрителя-слушателя столь сложные мысли автора либретто и музыкального драматурга – Рихарда Вагнера.

Художники по свету Андрей Хайдиняк и Емил Динков и сценограф Николай Панайотов придумали такое ненавязчивое светоцветовое оформление спектакля, которое, не иллюстрируя музыку, создает видео-атмосферу, дающую зрителю возможность, слушая гениальную музыку Вагнера, ассоциативно фантазировать о том, что происходит в душах персонажей.

Желаю замечательному коллективу Софийского театра оперы и балета во главе с его генеральным директором, талантливым режиссером Пламеном Карталовым дальнейших творческих успехов.

Източник:https://www.operasofia.bg/novini/item/6633-otziv-za-reinsko-zlato-ot-nikolai-kuznetzov-profesor-ot-moskovskata-konservatoriya-zasluzhil-deyatel-na-izkustvata-na-ruskata-federatziya

Болшой театър. Снимка EPA/БГНЕС