ФНТС – 135 ГОДИНИ В СЛУЖБА НА ПРОГРЕСА

ФНТС – 135 години в служба на прогреса

Вече 135 години българската научно-техническа интелигенция, обединена в професионални сдружения и в своята Федерацията на научно-техническите съюзи отдава сили и умения за благоденствието на страната във времена на стремглаво развитие на науката и техниката. Въпреки трудната ситуация, в която е поставено обществото ни днес, ръководството на ФНТС организира и успя да проведе юбилейно честване, в което обедини годишнината от създаването на Първото техническо дружество у нас, 115 години от рождението на един от заслужилите председатели на НТС, проф. инж. Васил Пеевски и отбеляза традиционният ден на благодарността, който обикновено се чества на 26 март. Трябва да отбележим, че ръководството се бе погрижило за онлайн излъчване на юбилейното тържество, което позволи на желаещите да присъстват на празника чрез модерните технологии.

При откриването на тържественото честване главният секретар на ФНТС, инж. Марин Антонов каза: „ Събрали сме се тук да изразим своята признателност към нашите предшественици, които със своя съзидателен труд през всички тези години обновяваха България… Днес ФНТС е призвана да отговори на предизвикателствата на времето в което живеем, като наред с отстояване на интересите на своята колегиална общност, дава своя принос за решаване на научно-техническите проблеми на страната и за по-бързата и успешна интеграция в Европейския съюз.“ Той благодари от името на организаторите и участниците в честването на президента Румен Радев, който прие поканата празникът да премине под негов патронаж и даде думата на госпожа Валентина Танева, съветник на президента по образование, наука и иновации, да поднесе приветствие от негово име. (Приветствието публикуваме отделно) След това г-жа Танева връчи на председателя на ФНТС, проф. д-р инж. Иван Ячев Почетен знак на Президента на Републиката. В отговор проф. Ячев каза: „Позволете ми от името на Федерацията и от мое име да благодарим на Президента за високата чест, която ни оказва с връчването на почетния знак. Президентската институция  винаги е била с много добро отношение към Федерацията  и е подкрепяла нейните усилия при изпълнение на задачите й.“  След това проф. Ячев изнесе тържествено слово, което предоставяме на вашето внимание:

 

Уважаеми представители на президенството, държавната и общинска администрация. Уважаеми ветерани, уважаеми почетни членове и заслужили деятели на ФНТС, драги колеги и гости,

 

За мен е висока чест да Ви приветствам от името на Управителния съвет на ФНТС, на Сдруженията и техните членове, както и от свое име с добре дошли на тържественото честване на забележителния юбилей – 135 години от създаване на Българското техническо дружество, от което води началото си Федерацията на научно-техническите съюзи в България.

Провеждането на това честване под патронажа на Президента на Република България – господин Румен Радев, е признание за ролята и авторитета на Федерацията в обществения живот на нашата страна. Свидетелство за този авторитет е и присъствието днес сред нас на авторитетни представители на държавни органи и институции, на общински ръководства, на БАН, на научни институции и университети, на структури на гражданското общество.

За всички нас, богатата история на организацията на българските инженери е подходящ повод за равносметка на досегашната ни дейност и за обединение на нашите усилия така, че нашето скъпо Отечество да заеме достойно място сред семейството на европейските държави.

На 26 март ние честваме нашия Федеративен празник – „Ден на благодарността”. На този празник ние изразяваме своята почит и уважение към създателите на нашата организация и към нейната история. Във Федерацията и в нейните Сдружения ние се гордеем с традицията да засвидетелстваме на тази дата и благодарността на днешното поколение научно- техническа интелигенция към ветераните на Научно-техническите съюзи.

Празникът е повод да изразим и уважението си към труда на хилядите специалисти – съюзни членове, които в сложни условия работят и творят всеотдайно за развитието на нашата страна.

Да търсиш корените си назад във времето не е самоцел, а жизнена необходимост за всеки отделен човек или обществена структура. Защото в днешния динамичен и до голяма степен непредсказуем свят корените са онова, което създава устоите, което ни помага да преодолеем бурите на времето, което създава традициите.

На 26 март 1885 година, седем години след освобождаването на България от османско владичество, в Русе – най-големият и най-европейският град в България по онова време, група родолюбиви и духовно извисени хора – инженери, механици, архитекти, лекари и учители, основават Първото техническо дружество у нас, с което се поставя началото на Българските технически творческо-професионални сдружения. Дружеството си поставя за цел „да съдействува за развитието на техниката и на техническия поминък в България“.

Техническото дружество започва своята дейност с 42 члена, от които 24 са с военно-техническо образование, а останалите са представители на русенската интелигенция. Сред тях изпъкват имената на Зиновий Рожественский, Павел Кузмински, Константин Божков, Нестор Марков, Константин Паница, Спиридон Стоманяков, Янко Ангелов, Тодор Станчев, д-р Лука Банков, Георги Савов и др.

Тази група ентусиазирани технически специалисти, пренебрегвайки изостаналостта на току-що прохождащата българска държава, изпреварвайки със своето мислене заобикалящата ги действителност с десетки години, поставят началото на организираното научно-техническо движение в България, създавайки Първото техническо дружество.

Българското техническо дружество се основава като обществена организация с широка гражданственост, за да съдейства за развитието на техниката и техническия поминък в България. Организаторите на дружеството изрично са посочили, че „се забранява занимаване и обсъждане на въпроси, некасающи техническите предмети“. Тези думи, преведени на съвременен език, означават пълна деполитизация на дейността на техническото дружество за сметка на професионализма и високите морални добродетели.

Целта на дружеството е да работи със своите членове и гражданството чрез четения, събрания и публични беседи върху технически проблеми, съдействие за разпространение на техническо образование, прилагане и решаване на въпроси на българската промишленост, изследване на различни фабрични материали, произведения и технологии.

Основните задачи, които си поставя това дружество са:

• да се популяризират техническите знания;
• да се уреждат изложби на местни и чуждестранни стоки и да се провеждат технологични изследвания върху тях;
• да се отправи молба към правителството да съдейства за развитието на родната промишленост и техника и да се популяризират българските произведения;
• да се създаде техническа библиотека, химическа лаборатория и технически музей.

Чрез организационното си обединение и приетите устав и програма, русенските технически специалисти, носители на високи нравствени и възрожденски добродетели, заемат гражданска позиция и поемат отговорност за развитието и превръщането на България във високо развита и културна индустриална европейска държава.

За председател на дружеството е избран Симеон Ванков – председател на Военния съд на Русенския гарнизон, който месеци след това начело на Дунавската военна флотилия оказва решителна помощ за спасяването на видинската крепост в Сръбско-българската война. Това е един достоен българин с особено значим принос за победата в Сръбско-българската война от 1885 година, за който е награждаван и подобаващо оценен от българската държава.

За съжаление злощастните политически събития в България през периода от 1886 до 1889 година го принуждават да емигрира в Русия, където през следващите 50 години преживява живот, изпълнен с бурни събития. Той е посветен изцяло на науката, техниката и на инженерно-организационната дейност. Неговият огромен военно-технически и организационен опит го прави търсен експерт и му отваря пътя към висшите артилерийски и държавно-административни кръгове. Неговият доклад как да се осъществи национална техническа мобилизация е одобрен и военното ръководство му възлага значителни пълномощия. За тези заслуги той получава висока оценка. С неговите постижения българските инженери могат само да се гордеят.

Въпреки изключително успешното и ярко емоционално начало, поради последвалите драматични политически събития, през втората половина на 1885 година дружеството прекратява своята дейност. Краткотрайният му организационен живот не намалява неговото значение в историята като начало на научно-техническите организации у нас. Много от идеите и замислите на дружеството, които са изисквали други условия и предпоставки за осъществяването им, намират отражение в Устава на създаденото след 8 години, през 1893 г., Българско инженерно-архитектно дружество – БИАД.

То слага началото на първата инженерно-техническа организация от европейски тип, по образец на аналогични дружества на европейските инженерно-архитектни колегии. Създаването на БИАД е дело на първото поколение българска техническа интелигенция, която в началото на 90-те години на XIX век наброява едва около 50 души.

Целта на Дружеството е определена в първите редове на Устава му, а именно „да съдейства за развитието и популяризирането на техническите науки и изкуства у нас, да развива сближение и солидарност между членовете си, да съдейства за техническите им предприятия и да защитава правата на техниците в България“.

Една година след основаването БИАД започва да издава свой печатен орган – Списанието на БИАД, което с малки прекъсвания продължава да излиза до 1949 г. и всъщност е рекордьор по продължителността на издаване за българско специализирано техническо издание.

От основаването на БИАД през 1893 г. до преименуването му в Съюз на българските инженери и архитекти (СБИА) през 1937 г., членовете на дружеството са работили много активно, отговорно и творчески за възраждането и икономическото развитие на българската държава. До началото на двадесетте години на двадесети век те са участвали в изготвяне на експертизи, предпроектни проучвания, проектиране и строителство на железопътни линии, пътища, инфраструктура, пристанища, предприятия, електроцентрали, жилищни и обществени сгради и са осъществявали контрол при тяхното изграждане.

В историята ще останат съхранени имената на основателите и най-активните членове и ръководители на БИАД – инженери и архитекти, завършили престижни университети в Западна Европа, все познати и скъпи имена за нашата организация и за България, като инж. Михаил Момчилов – първият председател на БИАД (1893-1894); инж. Петко Николов – председател на БИАД в периодите: 1896-1897 г. и 1902-1905 г., пръв редактор на списание „БИАД“; инж. Стоимен Сарафов – дългогодишен председател на БИАД в периодите: 1906-1908 г., 1915-1919 г., 1924-1931 г., участвал пряко в строителството на Дома на техниката в София, гарант на заемите и дарител на средства за строителството му, народен представител; инж. Георги Генев – председател на БИАД в периода 1932-1933 г., дарил 1,5 млн. лева за построяване на Дома на техниката; инж. Стефан Гешов; инж. Георги Ботушаров; инж.арх. Георги Ненов – разработил първия устав на дружеството; инж. Лука Хашнов – първият инженер действителен член на БАН.

Високият професионализъм, творческото дръзновение, високото чувство за обществен дълг и отговорност, моралните добродетели и професионална етика, колективизмът и другарството респектират и възпитават до днес много поколения български инженери, архитекти, икономисти и други специалисти.

В периода 1920-1945 г. членовете на Дружеството влагат усилията си за възстановяване на страната след настъпилата стопанска разруха в резултат на водените войни от 1912 до 1918 година и по-нататъшното й развитие. Те участват в разработването на законопроекти и в създаване на водни синдикати у нас, проектират технически съоръжения, свързани с използването на водите за напояване и производство на електроенергия, предлагат и реализират различни инженерни и архитектурни проекти, които спомагат за стопанския подем на страната през 30-те години на миналия век.

Членовете на БИАД са най-последователни радетели и борци за създаване на висше инженерно учебно заведение. С учредяването на Висшето техническо училище в София през 1941 година техните усилия се увенчават с успех.

 

След Втората световна война членовете на Съюза на българските инженери и архитекти се включват активно в стопанското възстановяване и развитие на нашата страна при новите обществено-политически условия. Те съдействат за преодоляване на щетите от войната и за индустриализацията на държавата.

Поради необходимостта от разпространението на нови технически знания и информация, издателската дейност на НТС през следващите десетилетия се разширява значително. Издаването на много от тези научно-технически списания е запазено и до днес.

Междувременно се засилва необходимостта от контакти и обмяна на опит с инженерната общност в света. През 1968 година се създава Световната федерация на инженерните организации, на която Научно-техническите съюзи са съучредители, а нейното Трето общо събрание се провежда в България през 1971 г.

Националните научно-технически съюзи се включват в дейността на различни международни инженерни организации и понастоящем поддържат ползотворни дълготрайни контакти със сродните инженерни организации в Европа и света.

В периода на индустриализацията на страната, в продължение на десетилетия, българските научно-технически специалисти със своя талант, квалификация и самоотвержен труд имат решителен принос в изграждането на промишлеността и модерното за времето си селскостопанско производство на България и превръщането й в развита държава. С повишаването на научно-техническия потенциал, на броя и квалификацията на специалистите в областта на индустрията, селското стопанство и икономиката Научно-техническите съюзи се масовизират и все по-ефективно съдействат за развитието на промишленото производство, строителството и строителната индустрия, изграждането на инфраструктурата на страната, развитието на българската наука и научни организации. Те съдействат за професионалното израстване на значителен брой български учени, чиито научни постижения са принос не само за родната, но и за световната наука.

През 70-те и 80-те години на миналия век най-отговорни длъжности в системата на Научно-техническите съюзи заемат десетки забележителни инженери – учени, организатори, ръководители. Сред тях безспорно са имената на председателите на ЦС на НТС проф. Васил Пеевски, акад. Георги Близнаков и на големия учен, технократ и организатор на високотехнологични производства в България – чл.кор. Иван Попов, който има изключително голям принос за развитието на нашата организация и изграждането на  материално-техническата база на НТС. Неговото име се свързва и с първата осъществена успешно голяма Национална програма в областта на изчислителната техника. Възходът във военно-промишления комплекс се свързва с името на един също така достоен инженер и организатор на производството – генерал Ямаков. В електротехническата промишленост такъв човек безспорно е инж. Никола Белопитов.

През настоящата година се навършват 115 години от рождението на професор Васил Пеевски. Той е роден на 7 септември 1905 г. в град Ловеч. Васил Пеевски е български геодезист, професор, ректор на Държавната политехника в София. Завършва основното си образование в родния си град. Продължава обучението си в Мъжката гимназия (Плевен) и я завършва с отличие.

От 1924 г. учи в полувисшата геодезическа школа към Държавния географски институт (Военна географска служба) при Министерството на войната и завършва с отличен успех през 1925 г. Същата година, като първенец на випуска в тази школа, е изпратен с държавна стипендия да следва в Австрия. През 1929 г. Васил Пеевски завършва образованието си във Висшето техническо училище във Виена, което е едно от най-авторитетните в Европа. Дипломира се като първенец на випуска по специалност инженерна геодезия. През 1929 г. продължава с шест месечна специализация във Федералната геодезическа служба на Австрия. Тази специализация е изключително полезна, тъй като в Австрия се занимава с изравнение на триангулачни мрежи и картиране на земни фотограметрични снимки в мащаб 1:25 000. Със същата дейност се заема след завръщането си в България и се справя успешно, благодарение на отличната си професионална подготовка в Австрия.

Професионалния си стаж започва като инженер в Държавния географски институт (1929) към Министерството на войната. Там инж. Пеевски работи до 1940 г., а след това в Софийската община до 1942 г. Продължава със специализация в Цюрих (1942-1943).

След завръщането си в България става професор в новооткритото Висше техническо училище в София, като ръководител на катедра „Геодезия“ до пенсионирането си. Проф. Пеевски е първият ректор на Държавната политехника за периода от 1945 до 1946 г., а от 1946 до 1974 г. е декан на Геодезическия факултет към Висшия институт по архитектура и строителство (сега УАСГ).

През 1929 г. Васил Пеевски става член на Групата на инженер-земемерите към БИАД. Две години по-късно той е избран за секретар на Групата, през следващата година става подпредседател, а от 1934 г. до 1942 г. е председател на Групата на инженер-земемерите. През 1937 г. групата прераства в самостоятелно Дружество на инженер-земемерите, а БИАД е трансформиран в Съюз на българските инженери и архитекти. Подпредседател на Съюза е инженер Пеевски. През следващата година е избран за библиотекар (важна длъжност за това време). През периода 1939-1942 г. е член на Управителния съвет и секретар на Съюза. След Втората световна война той продължава активно да работи в Съюза и като председател на Дружеството на инженер-земемерите.

Четвъртият конгрес на Научно-техническите съюзи през 1965 г. е свързан със съществени изменения в структурата и дейността на организацията, с развитието на отрасловите съюзи, с процесите на децентрализацията, с развитието на стопански дейности и участието на инженерите и техниците в научно-технически разработки чрез създаването на творчески колективи. Започва изграждането на домове на техниката в големите градове на страната. На този конгрес за председател на Централния съвет е избран професор Васил Пеевски. Той остава на този пост до 1972 г. По негова инициатива се провежда първи конгрес на геодезистите и оформяне на техен съюз, с което се дава пример и на останалите професионални общности. Проф. Пеевски отделя изключително внимание и енергия на формирането на отделните съюзи. Това е пробив в централизираните обществени структури и по този начин се дава възможност в тогавашните условия за автономност на техните дейности. Той остава председател на Съюза на геодезистите и земеустроителите в България до 1990 г.

Професор Пеевски и Централният съвет на НТС вземат активно участие в подготовката на Учредителен конгрес на Световната федерация на инженерните организации (WFEO), свикан в Париж по инициатива на ЮНЕСКО. Още тогава е прието Третата асамблея на Федерацията да се проведе във Варна, а проф. Пеевски е избран за член на Изпълнителното бюро. Освен това се подпомагат другите балкански страни да се включат в международната федерация със свои собствени инженерни организации.

Неговият принос за българската геодезия е многостранен. Особена и безспорна заслуга на проф. Пеевски са резултатните усилия за подпомагане на изявата на редица български геодезисти на международното поле.

Забележителна е неговата активна работа в Международната федерация на геодезистите (FIG). СГЗБ под председателството на проф. Пеевски членува във федерацията от 1959 г. Както е известно, FIG е организация с традиции – основана през 1878 г. в Париж от седем национални съюза – на Белгия, Великобритания, Германия, Испания, Италия, Франция и Швейцария и е сред най-старите международни  неправителствени организации с идеална цел. Безспорният успех на България, дължащ се на проф. Пеевски, е организираният от СГЗБ XVII конгрес на Федерацията и Петдесето заседание на Постоянния комитет през 1983 г. в София. Конгресът се провежда в новопостроения тогава НДК в София от 19 до 28 юни 1983 г. За конгреса в София пристигат над 1200 души участници от общо 57 страни. Повече от 400 студенти и ученици посещават организираната изложба.

Проф. Пеевски е един от основателите на Съюза на учените в България, член на неговото бюро и президиум. Дълги години е председател на секция „Технически науки”, член на редакционната колегия на списание „Научен живот”, председател на секцията на научните работници-есперантисти.

Проф. Пеевски остава в историята с научно-практическия си принос за развитието на военната и гражданската геодезия в нашата страна, българското техническо образование и висшето геодезическо образование, както и с развитието на научно-техническите съюзи в България.

Друг велик световен учен с български корени е Джон Атанасов – създателят на първия цифров електронен компютър. По време на посещенията му в България той получи достойно българско държавно отличие и обществено признание, а рожденият му ден – 4 октомври, е обявен за официален професионален ден на специалистите по информационни технологии, компютърна техника и автоматика у нас. Едно от водещите наши сдружения – Съюзът по автоматика и информатика, носи неговото име и заедно с ФНТС е един от основните организатори на ежегодно провежданите под Патронажа на Президента на Република България „Дни на Джон Атанасов”, в чиято Пленарна сесия и съпътстващи прояви вземат участие бележити български и световни учени.

Впечатляваща е срещата между проф. Пеевски и Джон Атанасов. Двама аристократи на духа, изключителни учени със световна известност водят удивителен разговор като българи, като стари познати, независимо от това, че се виждат за първи път. Джон Атанасов не скрива изненадата си от свободния и откровен разговор, задава много въпроси, свързани с българските инженери и получава точен и ясен отговор.

През всичките тези години Федерацията на научно-техническите съюзи в България следва неотклонно стратегията на утвърждаване като модерна, неправителствена, политически необвързана, творческо професионална организация на българската научно-техническа интелигенция със свое специфично място, дейност и значение в развитието на съвременното общество у нас.

Като продължител на делото и творческите традиции на Първото техническо дружество и БИАД, тя отговорно и целенасочено изпълнява своята мисия и осъществява целите си:

• Да развива организацията и сдруженията като носители на уникално научно и технологично знание в областта на инженерното дело и иновационните политики и подпомагат младите кадри в научното и професионалното им израстване.
• Да осъществява ефективно взаимодействие с изпълнителната и законодателната власт и да формира активна гражданска позиция по актуалните проблеми в страната ни.
• Да утвърждава ФНТС като водеща организация за развитие на младежкото творчество в областта на науката и техниката.

В съвременните условия на глобализация ФНТС работи активно чрез интегрирането си в международните инженерни структури – Световната федерация на инженерните организации (WFEO), Европейската федерация на националните инженерни асоциации (FEANI) и на Организацията Европейски млади инженери (EYE).

 

Уважаеми почетни членове и заслужили деятели на ФНТС, уважаеми ветерани, уважаеми гости,

Живеем и работим в преломно време за развитието на страната ни. На ФНТС е отредена важна роля за формиране на ново отношение към българската научно-техническа интелигенция, нова иновационна и инвестиционна култура, нов професионализъм и предприемачество. Голяма е нашата професионална и морална отговорност за състоянието и бъдещето на научно-техническата интелигенция в страната и за нейното интегриране в Европейското инженерно пространство. Много усилия и конкретна работа са необходими, за да настъпи очаквания от всички нас ренесанс на инженерната професия у нас, и то на високо и конкурентно технологично равнище. Тези усилия са насочени към:

• Подпомагане процеса на сътрудничество и диалог между заинтересованите страни при прилагането на политики, засягащи инженерното образование и инженерната професия, в т.ч. обща рамка за обучение, възможности за мобилност и признаване на квалификации, общи образователни и професионални стандарти.
• Организиране на форуми и обществени дискусии относно „бъдещето на инженерната професия“, засягайки въпросите на дуалното образование, производствената и технологична практика, ученето през целия живот, непрекъснатото професионално развитие, цифровизацията, медийната грамотност и други нововъзникващи и базови технологии в (в т.ч. роботиката и изкуствения интелект).
• Популяризиране на обучението в областта на природните науки, технологиите, инженерството и математиката, предпоставка за повишаване конкурентоспособността на индустрията, предвид предизвикателствата на застаряващата работна сила.
• Популяризиране и насърчаване на устойчивото развитие и устойчивия икономически растеж за създаване на по-големи възможности за всички и намаляване на неравенството.
• Подкрепа на процеса на Устойчиво развитие като „развитие, което посреща нуждите на настоящето без да компрометира способността на бъдещите поколения да посрещат собствените си нужди“.

Сегашното време на промени и бурни събития изисква не по-малко енергия, предприемчивост, ентусиазъм и всеотдайност от времето на основателите и дейците на Първото техническо дружество и на БИАД.

Сега, когато страната ни е равноправен член на Европейския съюз, нашата научно-техническа интелигенция има призвание, амбиции, знания и опит да дава свой реален принос за развитието на науката и техниката, за утвърждаването на България като съвременна модерна държава.
От името на Управителния съвет на Федерацията и от свое име пожелавам здраве и творческо дълголетие на всички ветерани, на дейците и активистите на ФНТС и на нейните сдружения!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

По случай юбилея ФНТС получи поздравителни адреси от: Васил Велев, председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България; Проф. Христо Белоев, ректор на Русенски университет; Проф. Диана Петкова, председател на Съюза на учените в България; Проф. Даниела Тодорова, ректор на Висшето транспортно училище „Тодор Каблешков“;  инж. Емилияна Димитрова, председател на НАПОО.
А по повод юбилея и във връзка с навършване на кръгли годишнини Управителният съвет на ФНТС награди с грамоти изявени членове на Федерацията: проф. д-р Ангел Богданов Палашев; инж. Илия Атанасов Мечев; ст.н.с. д-р инж. Емил Енчев Михаилов; инж. Марин Тодоров Венински; инж. Йовка Неделчева Колева; проф. д-р Александър Данаилов Шкодрев и проф. Иван Димитров Шопов.
Инж. Лилия Смедарчина, зам.-председател на ФНТС, предложи във връзка с честването на 115 годишнината от рождението на проф. Пеевски на негово име да бъде наречен един от домовете на НТС в страната:  Като заслуга особено за строителството на Дома на техниката в Хасково, нека помислим за наименоването на този Дом на името на инж. Васил Пеевски.

Тържественото честване завърши с концерт от приятна класическа музика, изпълнена от струнен квартет. А на скромния коктейл, даден от ръководството на Федерацията, малкото присъстващи имаха възможност да споделят спомени и да коментират работата си при новите условия, породени от пандемията, както и да споделят планове за бъдещото развитие на научно-техническата дейност в дружествата и Федерацията.

НО

 

 

Текст към снимката на първа страница: ВалентинаТанева връчва на председателя на ФНТС, проф. д-р инж. Иван Ячев Почетен знак на Президента на Републиката

 

 

Текст към почетния знак: В постановлението за удостояване на ФНТС с Почетен знак на Президента на Република България пише: По повод 135-гдишнината и значимия й принос за изграждане и развитие на българския научен и експертен потенциал във всички значими отрасли на икономиката, както и за активната й роля за формиране облика на съвременна България. Значимо признание за дейността на Федерацията, но и задължение за още по-активна дейност на ФНТС и нейните сдружения.

 

http://fnts.bg/bg/%D0%B7%D0%B0-%D1%84%D0%BD%D1%82%D1%81/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/item/220-135-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%B2-%D1%81%D0%BB%D1%83%D0%B6%D0%B1%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B0.html