Чакат правителството да каже ще се прави ли новата магистрала „Дунав – Егея”

С аутобана стигаме за по-малко от 3 часа от Русе до Гърция през В. Търново, проектът изгоден икономически, екологичен и дава възможност за икономическо развитие на В. Търново, Горна Оряховица и Лясковец

М. Милчева

До 2025 година може да бъде построена нова магистрала „Дунав – Егея“, която е много по-изгодна и с по-добри характеристики от разработките за високоскоростен път Русе – Велико Търново. Аутобанът е  дълъг 367 км. 327,865 км. от него са на територията на България, останалата част е в  Гърция. Стойността на изграждане на българския участък е  1 860 520 853 евро без ДДС. АМ „Дунав – Егея” ще се изгради чрез публично – частно партньорство. Формата е концесия за строителство. Средствата за строителството се осигуряват от концесионерите, без да се изразходват средства от държавните бюджети на България и Гърция. Германски, испански, френски, италиански и гръцки компании са сред потенциалните концесионери за строителство на новата автомагистрала. Тя е част от проекта ABC+De за връзка между Егейско море и Балтийско море, както и за река Дунав. Това съобщи днес на пресконференция инж. Румен Марков, управител на „Ларж Инфрастръкчър Проджектс“. Той посочи, че гръцкото правителство е дало съгласие за реализация на аутобана,  чака  се съгласие на българските управляващи. С идейния  проект вече е запознат вицепремиера Томислав Дончев.

Разработката включва собствена система за определяне и събиране на тол такси, подобни на събираните в Сърбия. Леките автомобили ще плащат за километър по 0,035 € , а най-висока е таксата за товарните с ремаркета – 0,20 €.

Сегашната концепция за провеждане на автомобилния поток между Русе и Маказа не отговаря на съвременните изисквания за ефективен, екологичен и безопасен автомобилен транспорт. Само 1/3 от трасето е автомагистрала. Основната част е двупосочен път с две ленти за движение, преминаващ през много населени места, не е перспективна, каквато трябва да бъде основната пътна инфраструктура и не е правилно да се инвестират значими средства в нея, посочи инж. Марков.

Много по кратко е времето за придвижване от Русе до Маказа с новия аутобан – за лек автомобил то е 2 часа и 50 мин., вместо 5 часа и 5 мин. по сегашната концепция. Магистралата е проектирана по новата ресорна наредба за скорост 140 километра в час.

Вече са проведени разговори с Европейската инвестиционна банка) и Европейската банка за възстановяване и развитие, които имат интерес за финансиране на проекта.

АМ „Дунав – Егея“ превръща териториалното и икономическо формирование в триградиетоВелико Търново, Горна Оряховица и Лясковец, в бързоразвиваща се икономическа зона. АМ „ Дунав – Егея“ е гръбнакът на транспортната система на формированието. Експлоатационните разходи по магистралата и най-вече тези за зимно подържане ще бъдат с около 30 % по- високи по АМ „ Русе – В. Търново“, в сравнение на участъка на АМ „ Дунав – Егея“, каза инж. Марков.

АМ „ Дунав – Егея“, съвпада с проекта за високоскоростен път до село Иваново и Две могили, Русенско. След това се отклонява югоизточно от Бяла и стига до пътен възел в Каранци, пресича се с АМ „Хемус“ при Поликраище. Предвидени са още няколко пътни възела за връзка с Поликраище, Горна и Долна Оряховица, Дебелец и Килифарево, както и на Присово. Трасето минава край Горна Оряховица, стига в подножието на Арбанаси, за да влезе в тунел с дължина 2,3 км, излиза край Присово, за да направи връзка с Дебелец и Килифарево. Проектът включва по-малко мостове и виадукти, за разлика от варианта на Агенция „Пътна инфраструктура”. Общата дължина на тези съоръжения от Русе до старата столица ще е едва 2,8 км. Основната част от тях ще са на територията на Горнооряховска и Великотърновска общини.

АМ„Дунав – Егея“ е правилната алтернатива на АМ „ Русе – В.Търново“, категорични са авторите на проекта за новия аутобан. За разлика от АМ „Русе – В.Търново“ , АМ „Дунав – Егея“ наистина е част от основната трансевропейска транспортна мрежа (TEN-T) в България, в съответствие с Регламент на ЕС 1315/2013.

АМ „Дунав – Егея“ е по – екологична. Отделянето на отровни газове и фини прахови частици е право пропорционално на изминатия път. По варианта АМ„Дунав – Егея“ тези замърсители ще бъдат около 20 % помалко от тези по АМ „Русе – В.Търново“. Трасето на АМ„Дунав – Егея“ преминава с 1120 м. по-малко през защитени зони. За разлика от АМ „Русе – В.Търново“ в АМ„Дунав – Егея“ са проектирани екодукти за запазване на биологичното разнообразие. Много голяма е разликата в необходимите площи за реализиране на магистралата. За АМ „Русе – В.Търново“ площта е 11 725 дка, от които 9 500 дка са обработваеми земи, докато за съпоставимия участък от АМ„Дунав – Егея“ тези стойности са съответно 7 675 дка и 5 088 дка.

АМ „Русе – В.Търново“ ще заеме 4049 дка в повече, което е 52 % и ще бъдат унищожени в повече 4412 дка обработваеми земи.

АМ „ Дунав – Егея“ решава проблемите със задръстванията на границата между България и Румъния без да се строи нов мост при Русе, тъй като задръстванията не са по причина на моста, а на организацията на контролно – пропусквателните пунктове. АМ „ Дунав – Егея“ създава реални условия развитие на мултимодалността, чрез изграждане на мощни мултимодални единици в населените места в община Горна Оряховица, докато трасето на по АМ „Русе – В.Търново“ минава възможно най-далече от територията, подходяща за мултимодалност и изключва възможността за създаване на такива единици.