Д-р Киселков (1944): кирилицата е създадена за България, а не за Моравия.

 Д-р Киселков (1944): кирилицата е създадена за България, а не за Моравия.

Светите братя Кирил и Методий създават българската азбука през 855 г. и тя е била първоначално предназначена за България, тя не е създадена през 862 г. Не е създавана специално за Моравия.

Вижте фактите:

В съчинението от Х в. „За буквите“ на българския книжовник Черноризец Храбър е посочена през коя година точно е създадена българската азбука от Св. св. Кирил и Методий, но славистите пренебрегват сведението на Храбър, понеже според него, тази азбука не е създадена през 862 г. заради моравската мисия на братята, а още през 855 г., т.е. очевидно е предназначена за България.

Ето текста при Черноризец Храбър кога е създадена азбуката: „във времето на гръцкия цар Михаил, на българския княз Борис, на моравския княз Растица и на блатенския княз Коцел  в 6363 година от създаването на света“.

Тоест, в 855 г. сл. Р. Хр.

Изследователят на делото на светите братя, д-р Киселков, посочва: „А понеже в посочената година Кирил и Методий се подвизавали в манастира си Св. Полихрон, при малоазийската планина Олимп, както личи от хода на фактите изложени в житията им, следва да се заключи, че в същия манастир братята са били озарени от мисълта да стъкмят славянската азбука и да се заемат незабавно да преведат от гръцки на бащиния си славянски диалект най-напред Евангелието, а след него – и някои богослужебни и религиозно-поучителни книги, при все че са били далеч от родния си град Солун и от славянска Македония. В подкрепа на този извод служи донякъде и факта, че в общата похвала на двамата братя, приписвана на св. Климент Охридски, фразата „Законъ же Божии соугоубо пряложьша въ новыи iазыкъ прядаста, писмена сътворьша iемду“, – с която се напомня за пръв път в самата похвала за великото дело на братята, – е поместена в началото на VІІ глава и то непосредствено след разказа за Методиевото пребиваване при Олимп, а не в следните две глави, където се говори изобщо за мисията на Константин при сарацините и за тази на двамата братя при хазарите и славяните и където би трябвало да бъде казана…Обаче справедливостта налага да отбележим, че в науката си господствува и до ден днешен старото традиционно схващане. Според него, двамата братя съставили славянската азбука и положили началото на славянския книжовен език и на славянската писменост изобщо не при малоазийската планина Олимп и не в 855 г., както изрично свидетелствува споменатия Храбър, а в Цариград и то около 862 година. Не ще съмнение, това традиционно схващане почива на пространните жития на Кирил и Методий. А в тях съвсем недвусмислено се твърди, че славянската азбука била създадена след като в Цариград пристигнали пратениците на моравския княз Ростислав, с цел уж да молят императора Михаил ІІІ да изпрати в държавата им християнски учители, а всъщност – да сключат здрав съюз между Моравия и Византия, насочен еднакво както против немците и българите, така и против Римската църква. И понеже се предполага, че въпросните пратеници са стигнали Цариград не по-рано от 862 г., затова по-старите изследователи на кирило-методиевските въпроси възприеха гледището, че славянската азбука ще е била съставена или веднага в 862 г. или най-късно през 863. За да защитят това гледище, противно на Храбровото съобщение, учените, които сляпо вярват в автентичността на самите жития и в непогрешимостта на техните автори, твърдят, че Храбър или е сгрешил, когато посочвал годината, когато е била съставена азбуката, както погрешно е поставил името на панонския княз Коцел сред имената на Михаил, Борис и Ростислав, или пък се е водил по александрийското летоброене. А извади ли се от посоченото число 6363 не 5508, както налага византийското летоброене, а 5500, както налага александрийското летоброене, ще се получи съответно годината от Рождество Христово – сиреч 863, която почти съвпада с времето, когато били в Цариград Ростиславовите пратеници. Обаче, нито едното, нито другото би могло да се допусне, тъй като Храбър, който е познавал историята на гръцкото писмо и на гръцкия превод на Свещеното Писание, е познавал още по-хубаво въпроса за началото на славянската писменост и, следователно, едва ли би направил такава голяма грешка. Също така, не може да се допуска, че Храбър се е водел по александрийското летоброене, щом всички наши писатели от негово време обикновено се придържали все о византийското летоброене. Що се отнася до Храбровото погрешно твърдение, че славянското писмо било открито, когато в Панония князувал Коцел, макар че този заместил предшественика си Прибина в 860 или 861 г., то е обяснимо. Храбър е поставил името на Коцел наред с имената на Михаил, Борис и Ростислав, защото си е мислел, че Коцел е князувал от по-рано, както и другите. Един български книжовник от Х в. може лесно да направи тази грешка, ала едва ли би сгрешил, когато с цифри означава точно годината, когато многопочитания от него Константин съставил азбуката на славяните, с която и самият книжовник се гордее и си служи (…). Против разсъжденията на онези, които мислят, че славянската писменост била родена в 862-863 г.г., въстават и най-старите книжовни паметници, защото са писани не на езика на западните славяни, а на тези, които живеели в или около Византия, т.е. на езика на българските славяни. Едва ли би могло тъй леко да се допуска, че Константин изведнъж би се наел да създава книжнина на моравските славяни, които са му били чужди поради отдалечеността им от Византия. За тях той едва ли е помислял, понеже и езикът им е бил нему почти непознат (…). Види се, защото е съзнавал всички тия неудобства и за да оправдае твърдението си, че славянската азбука била създадена през 862 г., проф. Ягич дори допускаше, че Константин бил подпомогнат от някой от пратениците на Ростислав (?). Да се приеме това предположение, би значело, не само да се гледа повърхностно на целия сложен процес, но и да не съществуват в най-старите славянски текстове следи от езика на българите…“ (д-р В.Сл.Киселков „Славянските просветители Кирил и Методий”, София.,1945 г., с. 144, 145, 146, 147, 148, 149).

И днес в нашата наука изследванията на роденият в Котел учен д-р В. Сл. Киселков (1887-1973), който отстоява българския характер на кирилицата, са пренебрегвани от учените слависти, които остават верни на грешни хипотези от миналото и нямат научна съвест и доблест.

През тази 2017 г. се навършват 130 години от рождението на д-р Киселков, но той едва ли ще бъде почетен от научната общност в България, дори в родния му Котел няма да направят нищо за неговата памет. Колко тъжно наистина, по български…

Източник: http://arhivar.blog.bg/history/2017/01/09/d-r-kiselkov-1944-kirilicata-e-syzdadena-za-bylgariia-a-ne-z.1502001