Асен Чилингиров: „Апостол Павел, Филипи и Филипопол“

„Мисионерската дейност на апостол Павел получава различна преценка, при това не въз основа на свидетелствата на изворите и научните изследвания, а на тяхната умишлено изопачена интерпретация.“

Предговор: Първото пътуване на апостол Павел се смята за начало на християнството в Европа — а оттам и на Новата епоха в нашата съвременна цивилизация, която получава названието Християнска епоха. По време на това пътуване са основани първите църковни общини и броят им нараства в следващите четири века на много стотици, съставящи гръбнака на новата религия, чиято роля в обществения и духовен живот, а от там и във всички отрасли на културата, науката и изкуството до ден днешен не може да бъде надценено.

Различна преценка получава обаче развитието на църковната дейност в отделните страни и територии на нашата планета, протекла през последвалите векове в съгласие или противно на Христовото учение — ако и всички религиозни или църковни организации да твърдят, че се позовават на това учение. И в цялата известна история на човечеството няма нито една епоха, в която да са били водени толкова войни, да са извършвани толкова разрушения, да са избивани толкова хора, цели народи и цивилизации, колкото в християнската епоха в името или под знамето на Христос. В последно време все по-често се задава не само сред атеистите, но и сред членовете на различните църковни общности въпроса: това ли е Христовото учение, което апостол Павел е проповядвал? Но също се задава и въпросът: на кои свои последователи в елинските земи, за които сега се твърди, че поставили началото на християнството, той проповядвал Словото Христово?

В този смисъл и мисионерската дейност на апостол Павел получава различна преценка, при това не въз основа на свидетелствата на изворите и научните изследвания, а на тяхната интерпретация. Колкото и кратки да са сведенията на единствения автентичен и първичен извор за нея, книгата Деяния на светите апостоли, съставяща неотменна част от Светото писание, те не допускат съмнение нито за целите на тази дейност, нито за местата, където тя е протекла, а още по-малко за нейните резултати. Там се казва изрично, че апостол Павел смята молбата, която един македонец отправя към него по време на съня му, да дойде в Македония, и да помогне на неговия народ, за поставена от Бога задача: предаване Благата вест на Христовото Слово. Той се отправя още на следващия ден към тази цел и пристига в първия град на тази част от Македония.

В разказа на Деянията на светите апостоли се дават и някои подробности за този град, макар той да е известен на всеки образован човек от това време. Той знае, че градът се намира на една река, и знае, че в него има иудейска община със свое молитвено място до тази река, отива там в следващия съботен ден, изнася своята първа проповед в Европа и кръщава във водите на реката една жена, впоследствие канонизираната от всички християнски конфесии за светица Лидия от Тятир. В този град той основава и първата християнска църковна община в Европа, а тя единствена се споменава в разказа за пътуванията му като основана от него.

Продължението на пътуването му в страната на елините, днешна Гърция, в градовете Атина и Коринт, води до пълен провал на мисионерската му дейност и той се завръща към земите на езичниците, като продължава мисията си две години по-късно. И при второто му пътуване неговата апостолска дейност среща силно противодействие в страната на елините, а дори и животът му е застрашен от тамошното иудейско население, поради което е принуден вместо по море, да се завърне в Троада по речен път, през Македония. Но, по думите на св. Теофилакт Охридски, архиепископ Български (1089–1126?), разпространява Благовестието от Йерусалим до Илирик, който е покрайнината на това, което днес се нарича България.

Това са главните факти, свързани с първите две пътувания на апостол Павел в Европа. Те не се оспорват нито от историците, нито от богословите, но се предават и интерпретират съзнателно невярно. За съвременниците на тези пътувания не е имало никакви съмнения нито за местата, където протича мисионерската дейност на апостол Павел, нито за имената на посетените от него градове и на реката, при която той държи своята първа проповед в Европа и в която той покръства първите последователи на Христа на този континент. Едва ли е имало сред що годе образованите съвременници на апостол Павел, но и сред населението на следващите и предишните векове и хилядолетия, и то не само в Югоизточна Европа, някой да не е чувал името на Филипопол, престолния град на Филип Македонски, най-стария европейски град просъществувал до днес осем хилядолетия. А за местното население река Марица, наричана в миналото Хебър или Еврос, до която бил изграден, е неговата свещена река, напояваща с притоците си цялата земя на юг от Балкана, дала своето име на нашия континент и до средата на миналия век единствена плавателна във вътрешността на Балканския полуостров.

Също така, сред съвременниците на апостола, но и в предишните и следващите векове, е имало малцина, които са чували името на град Филипи или Кринидес, както градът е бил наричан от местното население. Този малък град, който Филип ІІ Македонски назовал със своето име, бил напълно разрушен и изоставен след голямата битка в 42 г. пр. Хр. между войските на Октавиан Август и Антоний, от една страна, и убийците на Цезар, Касий и Брут, от друга, и по-късно наново застроен като римски кастел, населен изцяло с римски колонисти–ветерани. А църковната община на Филипопол — за разлика от римския кастел — играе важна роля още в събитията, свързани с религиозните разногласия през ІV и V век, но и през цялото средновековие. Също както останалите църковни общини в земите на нашите предци, където до шести век се изграждат и украсяват много стотици църкви — повече отколкото във всички страни от Западна Европа, взети заедно.

Както за дейността на апостол Павел, така и за дейността на основаните от него църковни общини, съвременната наука разполага с достатъчно документи и свидетелства, които оборват налаганите от определени богослови и историци твърдения, изопачаващи истината. На тези документи и свидетелства е посветена настоящата монография.

Асен Чилингиров
Берлин, 9 януари 2019 г.

Източник: