ЯМБОЛ, ЧАСОВНИКОВАТА КУЛА
ЯМБОЛ, ЧАСОВНИКОВАТА КУЛА
За пръв път часовниковата кула се споменава в пътеписа на английския пътешественик граф Томас 
Кепъл, посетил града на 3 ноември 1829г.
Той пише: ”Големият часовник в центъра на града-гледка твърде необичайна за Турция”. В Алманах от 1893 г. има описание на кулата с нейните точни географски координати – в градинката срещу сегашната библиотека, където беше старата поща. Там е описана и легендата за кулата: ”Когато турците нападали по тези места, в бягането си цар Костадин /няма такава историческа личност/ спрял пред кулата и казал: ”Ако златната чаша, която държа в ръката си се залепи върху тази стена, с царството ми е свършено”. Той хвърлил чашата. Тя се залепила към кулата и предсказанието се сбъднало. ”Легендата е анахронизъм, защото когато турците нападали тези земи кулата не съществувала и такъв цар не е съществувал. Последен път кулата се споменава през 1902 г. в документ за продажба на недвижим имот -“дюкян до сахатя”. След това тя е съборена.
Часовниковата кула е българският акцент в центъра на града. От трите архитектурни акцента в центъра на града Ески джамия-1413 г., Безистена 1509 г. и кулата са реставрирани двата турски, остава българския. Часовниковата кула е изградена в края на XVII или началото на XVIII в. В центъра на града в различни улици обособени по занаяти били разположени около 240 дюкяна.Тогава е нямало закон за конкуренцията. За да няма конкуренция между отделните дюкяни трябвало да отварят и затварят по едно и също време, в един и същи час. Тогава по решение на всички занаятчийски еснафи е построена часовниковата кула. Тя е изградена със средства на всички занаятчийски еснафи. Те са средната класа в града и са давали пари за кулата, църквите, училищата.
Няма запазени снимки на кулата. Единствено засега я виждаме на един проект за завеса на ямболското читалище “Съгласие”, акварел рисуван от ямболския художник Иван Славов през 1894 г. От тази рисунка се вижда, че кулата е била от три части: основата е квадратна, средната част кръстообразна и горната купол. В средата е бил монтиран часовников механизъм. През 1986 г. по задание на Историческия музей Ямбол архитект Никола Николов от филиала на Националния институт за паметниците на културата Бургас по запазените данни изготви проекто-сметна документация за реставрация на кулата. Според проекта тя се възстановява на мястото си с височина 25.50 м. и четири електрони часовника. Разкрита е банкова сметка за набиране дарения за възстановяването на кулата.
Източник: http://yambol-life.com/news.php?id=475
