Кой е прототипът на ренегата от „Приказка за стълбата“?

„Героя съм взел от натура“ или

Кой е прототипът на ренегата от „Приказка за стълбата“?

Навръх 1 май 1923г. Хр. Смирненски пише от Горна баня на своята 17-18-годишна муза Женя Дюстабанова наред с другите неща и следното: „Тук съм в една къща със семействата на някои наши комунистически големци: Г. Попов, Томов… Много пъти ме е жегвала една индустриална мисъл: дали някои революционерски сърца не могат да се употребят за сапун при тая скъпотия на тлъстините…“ И най-вероятно веднага след това си писмо Смирненски се залавя със своята „Приказка за стълбата“, понеже на 6 май той вече дава готовия ръкопис на поета Крум Кюлявков със заръката: „Предай го на другаря Тодор Павлов – за „Младеж“… И му кажи, че не е измислица. Героя съм взел от натура. Тука, в един и същи дом живеем, съседи сме…“

Без всяко съмнение Смирненски има предвид гореспоменатия Г. Попов. Но кой е този „герой“? Явно трябва човек да е малко краевед с известни познания за миналото на Ямболския край, за да идентифицира прототипа на „принца“ от „Приказка за стълбата“. На неговата биография две страници от капиталната си „История на ямболската адвокатура (1878-2018)“ (588 стр., голям формат) е посветил изтъкнатият (живеещ в Стара Загора) наш историк и правист (възпитаник на Великотърновския университет) Георги Туртуриков. Към издиреното от него могат да се добавят известни данни от научните трудове „История на град Ямбол“ (1976г.), „История на Ямболската окръжна организация на БКП“ (1984г.), „Ямболската комуна (1919-1921)“ (1971г.) от Зорка Моллова, „[История на] Елхово“ (1988г.) и някои други източници. Въз основа на всички тези изследвания може да се „сглоби“ в общи линии биографията на „вдъхновителя“ на Смирненски: Георги Димитров (по-рядко Попдимитров) Попов е роден около 15 окт. 1872г. в елховското с. Дермен дере (дн. Мелница), като може да се каже, че той е потомствен интелигент (но не и чак „принц по рождение“…). Баща му – даскал Димитър Поппетров Попов – след известен период на учителстване в Елхово става свещеник и като такъв е обесен от османците през (август?) 1877г.. Бащата на поп Димитър, т.е. дядото на нашия „герой“ – Петър Обрешков – също е бил учител и после – свещеник. Самият Попов отначало учи в Ямбол, а след това в известното Казанлъшко педагогическо училище, където възприема социалистически убеждения. Завършил средното си образование в началото на 1890-те г., той става секретар в елховското околийско управление, а така също е бил учител в местното трикласно училище (прогимназия) „Отец Паисий“, на което по-късно за кратко (според книгата „Елхово“, стр. 149- през уч. 1898/99г.) е бил и директор. А кратко е било директорстването на Г. Попов, защото както сам той обяснява: „Една от директивите на партията [БРСДП, т.е. Българска работническа социалдемократическа партия] беше да се организират учителите в свой учителски съюз. Застанах начело на тая работа… и почти всички учители бяха организирани. В края на годината бях изключен като социалист от учителство…“

На 3 февр. 1893г. Г. Попов е сред 15-те учредители на елховското читалище „Развитие“, а първата му ярка политическа изява е на 1 май 1894г., когато говори на митинг след манифестацията, организирана от елховската социалистическа дружинка, на която вече е всепризнат лидер. Оттогава насетне в следващите 30 години Попов става нещо като дежурен оратор на (почти) всички социалдемократически (до 1903г.), тесносоциалистически (през 1903–1919г.) или комунистически (след май 1919г.) акции и мероприятия в Ямбол, Сливен и Елхово.

През 1895/97г. Г. Попов е студент по правни науки в Лозана (и/или Женева?) (Швейцария) и на 15 ноем. 1897г. Сливенският окръжен съд признава адвокатските му права. За кратко време сменя много работни места- във Варна, Русе, Сливен, Елхово. Жени се за бесарабската българка Еленка Г. Стефанова от Болград и семейството им е благословено с шест деца. През 1904-1909г. Г. Попов отново е адвокат в Сливен, а в следващите над 10 години се установява в Ямбол (пак като адвокат). През 1899г. го виждаме като кандидат-депутат от БРСДП редом с лидерите ѝ Благоев и Сакъзов… До депутатско място обаче Г. Попов се добира чак в края на 1913г., но пък остава ямболски народен представител – тесен социалист до 20 ян. 1920г.. Непосредствено преди и веднага след депутатстването му е бил и ямболски общински съветник – през 1912/13г. и по време на Ямболската комуна (28 ян. 1920 – 24 май 1921г.). От дописка в „Работнически вестник“ научаваме, че „на 29 септ. [1913г.]… другарите, върнали се от войната [Балканска и Междусъюзническа], с особена наслада изслушаха [информацията] по сключването на 150 хил. лв. заем от общината и раздаването му на гладуващите работнически семейства… Чрез отличния свой общински съветник другаря Попов ямболското работничество се наложи на съвета [общинския] и гладната участ на три хиляди семейства бе отчасти облекчена“.

През февр. 1919г. в София е учредено Общото работническо кооперативно дружество (или за по-кратко просто Кооперация) „Освобождение” и до забраната на този филиал на БКП на 1 април 1924г. по силата на Закона за защита на държавата (ЗЗД) негов председател е все Г. Попов. Като такъв през 1921/22г. той организира закупуване и изпращане на жито за гладуващото Поволжие. През 1922г. Кооперация „Освобождение“ издава (явно на собствени разноски) като част от своята „Художествена библиотека“ стихосбирката на Смирненски „Да бъде ден!“, която същата година претърпява и второ издание. А в края на април 1923г. тежкоболният поет се оказва в една и съща двуетажна къща (нещо като къща за гости, отдавана заради чистия въздух) в Горна баня със самия шеф на партийната кооперация – Г. Попов… Знае се, че най-лесният начин да смразиш (скараш) хората е като ги събереш под един покрив… Освен това поетите „страдат” от особена тънка чувствителност… И само за ден-два Смирненски преценява и „претегля” неслучайния си съсед, от чиято снимка и с просто око се вижда една охранена, тщеславна и самодоволна особа… Поетът сякаш е предвидил (провидял) и нещата, които Г. Попов още не е сторил, но скоро ще стори: така например ямболският адвокат приема от деветоюнските превратаджии шест милиона тогавашни лева субсидии за „своята”  кооперация „Освобождение”, а след Септемврийското въстание (все през същата 1923г.) се превръща в десен ликвидатор на БКП, покрай която в легалния (парламентарния) ѝ период се е позахлебил доста видимо…

Впрочем, ето какво е „ликвидатор” според дебелата (кръгло 700 стр.) книга от 1986г. „Възникване, развитие и залез на опортюнизма в българското работническо движение”, стр. 344: „Десните и „левите” ликвидатори след Септемврийското въстание [са] дребнобуржоазни, еснафски и интелигентски елементи, които изпадат в паника, проявяват неустойчивост и объркване. Ставайки изразители на буржоазния натиск и идеология, те се изказват против партийната линия и застават на десно опортюнистични, ликвидаторски позиции, отказват се от революционните методи на действие и се обявяват за заменяне на нелегалната партия с легална организация от реформистки тип”.

Смирненски по своя си поетичен (т.е. по-завоалиран) начин в началото на май 1923г. ни казва това, което на 13 октомври същата година ямболският вестник „Тракиец” изрично и дебело подчертава: „[Г. Попов] за бедните мре, а сам живее по-охолно и от Петър Хаджипетров…” Споменатият в удачното и цветисто сравнение Хаджипетров се е занимавал с мелничарски бизнес. Бил е собственик на пететажна валцова мелница край гара Ямбол. Това е била най-голямата в България и една от най-големите на Балканите парни мелници по онова време, а фамилията Хаджипетрови се е нареждала сред петте най-богати в страната… Та, казано иначе, барабар Георги с „принцовете”- точно като в „Приказка за стълбата”…

След влизането от 1 април 1924г. в сила на ЗЗД, с който заедно с БКП е забранено и нейното „поделение” Кооперация „Освобождение”, нашият „герой” правилно се ориентира в променената конюнктура и за „по-здравословно” напуска България по посока на Виена и Берлин, а от следващата 1925г. („ни лук ял, ни на лук мирисал”) се установява за цели 11 години в комунистическа Москва. След 1935г. обаче бившият десен ликвидатор явно е „надушил”, че в Сталинския СССР се развихря „Великата чистка”, и побързва (преди да го е сполетяла (връхлетяла) и него!) за по-сигурно да си се прибере в Царборисова България през октомври 1936г…. От тогава насетне съвместно с баджанака си (също ямболски адвокат) Господин Колев Господинов се захваща със строителен бизнес. Двамата баджанаци създават ООД „Бетонит” – София и за периода 1939-1943г. изграждат три жилищни кооперации в столицата.

Прототипът на антигероя- ренегат от „Приказка за стълбата” адвокат Георги (Поп) Димитров Попов умира в София на 13 април 1948г., което е отразено в официоза „Работническо дело” от 16 същия месец. Остава сякаш усещането, че той за пореден път се е измъкнал(изплъзнал) както навремето от ЗЗД и от Сталинските чистки, тъй като най-вероятно само след една година е щял да бъде обявен за „враг с партиен билет и с комунистическа маска”… А това геният Смирненски го е прозрял и обрисувал още четвърт век по-рано в своята „Приказка за стълбата”…

Хараламби Баев, историк
в Профилирана гимназия
„Васил Левски” – Ямбол