620 ГОДИНИ ОТ КОНЧИНАТА НА ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ 04.04.1404Г.

620 ГОДИНИ ОТ КОНЧИНАТА  НА ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ 04.04.1404Г.

ЯМБОЛЕЦЪТ ПАИСИЙ ПАСТИРЕВ  ОТКРИВА ГРОБА НА ПАТРАРХ ЕВТИМИЙ

В БАЧКОВСКИЯ МАНАСТИР ПО СТАРО ПРЕДАНИЕ

             Ако в наши дни някой обяви, че е открил например “Гроба на Орфей”, “чинията на Ной”, “храма на Дионис” или “гробницата на Бастет”, в никакъв случай няма да го постигне публично обругаване или премълчаване с дълготрайни последици. Не така се случва обаче, когато точно преди един век – на 20 ноември 1905 г. – един забележителен ямболец наистина открива гроба и мощите на Патриарх Евтимий…
И тъй, нека проследим перипетиите около това действително сензационно научно откритие:
От 24 октомври 1905 г. игумен на Бачковския манастир става 29-годишният изключително високообразован ямболец йеромонах Паисий Пастирев. Той още в първите си дни на този пост чува думите на една около 90 годишна богомолка от Смолянско, отправени към манастирския клисар, да не стъпва върху едно място в храма “Св. Архангел Михаил”. Според старицата едно време (до 1870 г.) там постоянно горяло кандило, понеже “на това място почива светия”, а когато са четели Апостолът и Евангелието, там се изнасял горящ свещник. Младият ямболски йеромонах се доверява на чутото от родопчанката тъй, както Шлиман се доверява на Омировата “Или-ада”. И ето какво сторва по собствените му думи в книгата му (от 1928 г.) “Петричко-Бачковският манастир и гробът на Св. Евтимий Патриарх Търновски”:
“Това ме заинтересува доста сериозно и аз без да се двоумя на 6 ноемврий 1905 г. започнах разкопаването на мястото, което ни показа споменатата баба под единствената стара църква “Св. Арахангел” до западната врата на голямата манастирска църква. На 20 ноември 1905 г. – продължава отец Паисий – се откриха два гроба. В първия от тях се намериха една изгнила архиерейска мантия в прах (тя личеше само от полуизгнилите сърмени ширити ). два омофора и два епатрахила в същото положение, две изгнили подметки от обувки-сандали. А в другия гроб, съседен с първия, по-солидно направен и измазан, се намериха светите мо-щи на починалия и една оловна плоча в ръцете му, свита на руло, с надпис. Тази оловна плоча бе цялата зеленясала, надписът й, емайлиран, не се разбираше на какъв език е написан. Плочата бе поставена от братството в спирт и оцет и изтрита с парче от конска торба и след две денонощия най-сетне можа да се разбере тоя надпис”. Тогава вече игуменът Паисий и монасите научават със сигурност чий гроб и чии мощи са открили. Върху оловната плоча (30 на 32 см) с бои (черна и охра) в два пласта по маниера на старата технология на зографите е изписано следното: “Светие мощи Евтимиу преосвещенному архиепископу великаго града Трънова и българом патриарху”. В левия край на плочата има и датировка “4 април 1404 г.”, която очевидно бележи деня на Евтимиевата кончина в Бачковския манастир, където патриархът е бил заточен от османските завоеватели през 1334 г. Надписът от 6 реда е съставен така, че отляво да се образува акростихът “сирота” (сирак).

За сензационното откритие веднага е уведомен Св. Синод, който много бързо изпраща тричленна комисия от двама духовника и най-големия ни специалист по Средните векове проф. Васил Златарски. Комисията :е запознала детайлно с проведените от ямболския “колега” на Китов и Овчаров разкопки и потвърдила автентичността на находките в свой подробен доклад от 14 дек. 1905 г. до Св. Синод. Паралелно проучване извършва и тогавашният министър на народната пр-света – бележитият литературен историк проф. Иван Шишманов. За целта той изпраща в Бачковския манастир завършилия класическа история (археология) в парижката Сорбона Борис Дякович. В края на 1905 г. Дякович не на-мира нередности в археологическото откритие на нашия съгражданин, поради което докладва на министър Шишманов в положителен смисъл. А на 27 дек. 1905 г. в София Св. Синод дава своята морална награда на ямболския Индиана Джоунс в расо. По този повод във в. “Пловдив” от 31 с.м. е написано:
“Игуменът на Бачковския манастир йеромонах Паисий, по инициатива на когото се откриха мощите на Патриарх Евтимий, е ръкоположен… в чин архимандрит”.
Това високо признание е един отличен предновогодишен подарък за нашия съгражданин. И ако нещата бяха свършили дотук, щяхме да имаме един чудесен “хепи енд”, един уважаван откривател и едно всепризнато свято място за поклонение… Но, уви, незнайни са делата калугерски и в тях, изглежда, и сам Господ не може да се ориентира… След мимолетното “Осанна!” за архимандрит Паисий идва моментално и “Разпни го!”… И тон за “Арията на клеветата” срещу ямболеца дава негов ужким “брат во Христе”. Това е бившият Скопски митрополит Теодосий. В своя вестникарска публикация от 2 януари 1906 г. той твърди, че Патриарх Евтимий въобще не е бил заточван в Бачковския манастир, следователно откритият от Паисий Пастирев гроб е на някой друг духовник, а оловната плоча с надписа е изфалшифицирана от високо образования ни съгражданин. Причината за тази отровна стрела срещу младия игумен изглежда е доста прозаична – по това време Теодосий е бил, така да се каже, безработен и като такъв е имал “влечение” към заемания от архимандрит Паисий най-висок пост в Бачковската света обител…. И въпреки че неговите псевдонаучни и неаргументирани писания около гроба на Патриарх Евтимий веднага cа опровергани както от проф. Златарски, така и от Св.Синод, те намират заинтересовани привърженици, които ги раздуват и раздухват до крайност…
Проблемът е в това, че разкопките, довели до намирането на гроба и мощите на Патриарх Евтимий, са били все пак нещо странично в дейността на игумена Паисий. Същинската му дейност не е била и богослужебната, ами… стопанската… Казано на съвременен медиен език, до идването на ямболеца Бачковският манастир е бил безогледно “източван” както от хора от братството, така и от селяни от Бачково… И когато новият игумен Паисий се опитва да спре “кранчето”, върху главата му се заизлива помия от “доноси, клюки, злоречия, лъжи, фалшификации”… Дори един манастирски послушник е подучен да твърди, че “след като разкопката е направена, една нощ игуменът на монастиря влиза в отворената яма (дълбока 3 м!) и поставя оловената плоча, която на утре изваждат и сочат като доказателство, че това е наистина Евтимиев гроб”.
Впрочем ето в най-сбита форма отговор на клеветите срещу ям-болския откривател. Намираме го в статия на сегашния църковен историк ст.н.с.д-р Христо Темелски. ученият пише: “Възможна ли е подобна мистификация от страна на игумена Паисий Пастирев през ноември и декември 1905 г. относно разкриването на гроба на Св. Евтимий, патриарх Търновски? Първо, той пристига в Бачковския манастир в края на октомври 1905 г. До сен-зационното откритие има по-малко от месец време – кога този духовник успява да приготви всичко? Това просто е невъзможно и изключено. Възможно ли е този богослов да е толкова умел фалшификатор, че да заблуди толкова хора, в това число и двама големи специалисти като проф. В. Златарски и Б. Дякович? Освен това още тогава оловната плочка с надписа била основно изследвана от проф. Никола Добрев – Женевски възпитаник и автор на първото българско ръководство по химически анализ (1891 г.)”.
Най-детайлно и обстоятелствено автентичността на откритието на ямболеца Паисий Пастирев е доказана в труда на Иван Богданов “Гробът на Патриарх Евтимий – национална светиня” (1987 г.)”. На базата на приведените там необорими факти следва само да доуточним, че ямболският предходник на Китов, Овчаров и Даниела Агpe е намерил не първоначалния гроб на светеца от 1404 г, а препогребването му в началото на XVII в. (около 1604 г.). От тогава е и надписът върху оловния лист (свитък), който явно се базира на съществували по онова време (към 1604 г.) източници.
Освен всичко изброено дотук, има и едно доказателство непонятно и неприемливо за материалисти и атеисти – при разкриването на Евтимиевия гроб през 1905 г. от него се разнесла благоуханна миризма, “каквато издава светото миро [светеното масло]. Това било първият признак за всички присъствующи, че те действително, съгласно съдържанието на надписа върху оловения лист, са открили мощите на св. Евтимия Търновски”. Необикновеното благоухание се разнасяло 3 дни “иавън от оградата на монастиря”… Обаче светотатствените далавери на някои бачковски монаси и миряни съвсем не ухаели на миро… Освен “традиционните” интриги, доноси и клевети срещу пречещия им игумен, засегнатите в интересите си от него му отправят вече и “научни” обвинения, като “Фалшификатор”, “шарлатанин”, “маниак”… Както пише ямболският Отец Паисий в книгата си от 1928 г. “Тия тъмни сили бяха вече успели да парализират и веднаж завинаги да обезличат гроба на светителя. Пакостните им интригантски похождения впоследствие се отразиха не толкова срещу моята личност, а в ущърб на историческата находка, която има важно археологическо значение за нас и нашата история”.
Срещу Архангеловден на 1906 г. козните и кроежите на “тия тъмни сили” се “увенчават” с успех: Архимандрит Паисий е отстранен от игуменския пост…
Автентичността на епохалното откритие на бележития ни съгражданин (както впрочем и тази на гробовете на цар Калоян и на Дякона) за нещастие на българската история и археология има своите отрицатели и до днес вече кръгло цял век (за жалост сред тях е и Божидар Димитров)… Човек би си по-мислил, че навярно са ни известни гробовете на толкова много наши светци, та този на Патриарх Евтимий ни идва в излишък…
Върху един виден ямболец и многозаслужил българин вече сто години тежи клеветническото, клеймо “фалшификатор” като ярък израз на патологичната ни склонност към самооплюване и национално самопринизяване и жертва на този наш комплекс за историческа малозначителност в разгледания случай наред със съгражданина ни архимандрит Паисий Пастирев неволно и нелепо става и най-великият български архипастир…
Дотук се насъбраха кръгло сто години клевета…
Оттук насетне още колко ще са, един Господ знае…

ХАРАЛАМБИ БАЕВ

ЯМБОЛ

Едва през 2023г. По решение на Светия синод на Българската православна църква – Българска патриаршия чинът на Прославлението на светите мощи на св. Евтимий – патриарх Търновски, ще се състои на 22 октомври в Бачковската света обител…

И никой не споменава за вековните гръцки претенции върху Бачковския манастир създаден от двамата братя грузинци Бакуриани, за това как гърците са заличили паметта за двамата братя…Не се обръща достатъчно внимание на факта преди сто години, че в Бачковския манастир има агенти на Цариградската патриаршия, които слухтят… А откриването на мощите на Българския патриарх Евтимий в Бачковския манастир е страшен удар върху гръцките интереси и на живеещите в Станимака гърци…