„Готи, сиреч Гети”
„Готи, сиреч Гети”
Извадка от книгата, в която се цитира изказване на германския историк Вилхелм Обермюлер, (Wilhelm Obermüller) от 1872г.
Той пише:
„… Ония народи, които след края на т.н. „Велико преселение на народите” биват наричани „славяни”, са всъщност остатъците от народите, населявали преди това съответните земи и назовавани от гърци и римляни в дълги списъци: траки, гети, мизи, даки, агатирси и т.н… Въпреки това тия изворни документи се пренебрегват от нашите германисти и слависти или те биват осмивани, просто защото не се вмъкват в рамките на тенденциозната история на пангерманистката и на панславистката. Затова тия историци след като са вложили мъчителен труд без смисъл, не стигат до никакви резултати. Те са принудени, заедно с потока на „Великото преселение на народите”, да „изтрият” (да представят за „изчезнали”) почти всички стари народи от земята и след тях да направят така, че да се „появят” съвсем нови и да им се търсят прародини.”
Авторката Юлия Хаджи Димитрова обяснява добре какво правят траки при прусите и други балтийски народи – толкова далеч на север. За тази цел авторката цитира литовският учен Йонас Басанавициус: “От днес няма съмнение, че прадедите на литовците едно време са живели в Тракия и че траките, гетите, даките, са се изселили оттук в областите край балтийските морски брегове и, че техните наследници живеят в Източна Прусия, Литва и Латвия, за яд на всички съседи и ако Господ иска, ще продължават да живеят тук и за в бъдеще” (Басанавициус цит. Хаджи Димитрова, 2017, с.250).
Юлия Хаджи Димитрова е независим изследовател, тя напуска България през 1974 г. и се установява в Швейцария, където изравя стари гермаски документи и писмена носещи истините за създавенето на легендите за готите. С популярен и разбираем език, авторката разглежда историята, миграцията и съдбата на тракийските гети, които през III век ще бъдат наречени готи. Естеството на темата я принуждава да постави под съмнение и уточни редица изворни, исторически текстове на различни езици и техните преводи. Множество наложили се авторитети биват свалени от техния пиедестал и подложени на проверка. В книгата е проследена съдбовната роля на лангобардите, които първи всред германските народи са превели и написали Евангелието на своя народен език. Разбулена е мистерията около прословутата „Библия на Вулфила” – Codex Argenteus, нейния произход и законен собственик. С проницателен подход в книгата се откриват уликите и действащите лица при създаването на готицизма, кулминиращ в Тридесетгодишната война (1618 – 1648 г.), разорила Западна Европа. Разгледана е подробно ролята на Тевтонския Орден и неговите съучастници за колонизиране и поробване на старите пруси, наследници на гетите-готи в Прибалтието. Авторката е приложила обилна лексика, документираща как е изглеждал истинският готски език. Историята на готите, прадеди на днешните българи, се поднася за първи път в тая си форма на българските читатели. Книгата „Gothi, qui et Getae” -„Готи, сиреч Гети”, написана въз основа на богат изворен материал, е уникален принос към темата за автохтонността на българите на Балканския полуостров.
