Името “Мусала” на санскрит

МУСАЛА – СВЕТИНЯ, ИЛИ АЛЛАХ?

По повод вдигнатият шум във Фейсбук относно турското име на връх Мусала се разрових по речници и енциклопедии. Вярвам мнозина от нас не знаят значението на тази дума и от къде идва. Че даже и петиция е пусната за смяна на името с ‘’Тангра’’, цирк! Но притесненията ми, че това наистина може да се случи се оказаха неоснователни, човек като прегледа коментарите , ще се поуспокои, въпреки, че подобна инфантилна диващина е тревожна. Както и да е, реших да споделя резултатите на моето’’проучване’’, така и така съм го направила.

Първо твърдение:

Мус Аллах = Постелчица за молитва

На какъв език обаче не е ясно. Постелчица на турски е yatak takimlari, молитва е Dua. Опитах и с килимче, то пък е hali. Виждате, че не става никакси. Самата постелчица в турския си има име и то е Seccade. На персийски въпросната вещ е Jannamaz, а на Арабски – Sajjada, или Musalah. Еврика, ето я в арабския, но името на върхът не е Мусаллах, а Мусала и Турците ако са го прекръствали на постелчица, то върхът би трябвало да се казва Seccade. На арабски молитва е Salah, което навежда на мисълта, че словосъчетанието е нещо плюс молитва – mu sаlah , а не mus Allah.

Второ твъдение:

”Мус Аллах означава още и Планината на Аллах – Mus Allah, “the mountain of Allah”.

Въпросът за езика си остава в сила. Защото на турски планина е Dagi, Dagh, а Mus не съществува в речниците. Има Musa, много популярно име всред хората, означаващо голямо растение от банановия род (Musa sapientum) и да се твърди , че означава планина е чиста спекулация, както впрочем и останалите твърдения .

Трети цитат от пламенният призив на родолюбците:

”Не е възможно всички върхове (пък и не само те) да си върнат старите български имена след Освобождението (Юмрукчал става връх Ботев през 1950)”

Да, точно за старите български имена е въпросът. Не съм чула и видяла историците да показват документ, доказващ, че османскаТурция си е нямала друга работа и се е занимавала с преименуване на селища, планини, върхове и т.н. Аз помня едно друго заличаване на родовата българска памет, когато поголовно бяха заличени най- звучните и древни български имена от картата, под претекст, че са турски. Благодарение на родолюбиви Българи днес излезе на яве, че повечето от така наречените турцизми всъщност не са турски, а български думи. Като това например, което се цитира – Юмрукчал. Думата юмрук е обща в двата езика, но това не значи, че е турска, фифти/фифти (50:50 е вероятността) Чала в старобългарският речник на И.Т.Иванов означава тръни, чал на руски е пъстър, а на езика на Волжките Българи – камък(това няма как да проверя). В турският език няма такава дума, което автоматично анулира фифтито.Та дали е трънен, или от камък, юмрукът на Стара планина всъщност няма значение – предците са знаели защо го наричат така.

Преди да продължа с речниците искам да направя малко отклонение – Axis Мundi.

Axis Mundi ( космическа ос, световна ос, световен стълб, център на света) е повсеместен символ през човешките култури. Изразява контактната точка между небето и земята, където четирите посоки на компаса се срещат.В тази точка се осъществява преминаване и кореспонденция между горните и долни светове. Съобщения от долните светове могат да се възкачат до горните и благословии от горните могат да се спуснат до по-долните и да се разпространят до всички. Точката действа като Omphalos (пъп), началната,изходната точка на света, пъпът на света. Омфалосът (така се нарича и издутинката в центъра на бойните щитове) е древен религиозен каменен артефакт или baetylus – Ветил. Според древните , Зевс изпратил два орела да прелетят през целия свят и да се срещнат в центъра, в “пъпа” на света. Каменните омфалоси са използвани за означаване на тази точка и са били поставени на няколко места по Средиземноморието, най-известно от които е Оракулът в Делфи.

Изображението на Axis Mundi се вижда на всякъде по света . Образът е едновременно женски (пъпна връв,осигуряваща храната) и мъжки (фалос,осигуряващ оплождането). То може да е под формата на природен обект (планина, дърво, лоза, димен стълб, огън), или направен от човека (жезъл, кула, стълба, стълбище, пилон, кръст, камбанария, въже, дървени тотеми, стълб, шпил). Близостта му до небето, може да се влага в религиозни постройки (пагоди, планински храмове, църкви) и светски (обелиск, минаре, фар, ракета, небостъргач). Изображението се явява и в религиозен и в светски контекст. Може да се намери както в шаманските практики и в основните световни религии така и в технологично напредналите “градски центрове”- навсякъде, където съществува импулса да се свързва колона с идеята за центъра.

В центърът на познатата за човека вселена, най-често местна планина или друго издигнато място, в точката , където земята и небето са най-близко, е най- вероятното място за центъра на центъра, оста Mundi. Високите върхове обикновено се считат за свещени от народите, които живеят близо до тях. Често се издигат храмове на върха или в подножието. Най-високата планина в Япония, Фуджи, от древни времена е Axis Mundi в японската култура. Планината Кун-Lun изпълнява същата роля в Китай. За древните евреи е хълма Сион, а за Сиуксите – Блек Хилс. Най- известна Axis Mundi е разбира се Кайлаш. В древна Месопотамия културите на древен Шумер и Вавилон издигат изкуствени планини, или зигурати, в равните речни долини. За християните кръстът на хълма Голгота е Axis Mundi. Манастирите на всички вероизповедания както и и светилищата , се правят високо в планините. Светите места представят ”пъпа на света” с олтара или мястото за молитва. Престола, тамян , свещи и факли образуват ос чрез изпращане на стълб от дим и молитва към небето. Архитектурата на свещените места, често отразява тази роля. Катедралите се планират във формата на кръст, с вертикален прът представляващ обединението на земята и небето ихоризонтален – обединението на хората , а олтарът е в пресечната точка. В пагодите на Азия стълбите свързват земята и небето. Камбанариите в църквите или минаретата на джамиите изпълняват същата роля. Списъкът е безкраен и ще спра дотук с примерите.

Ролята на шаманите се състои в преминаване по оста Mundi и носене на знания от другия свят. Тя може да се види в истории от Один и Световното Ясеново дървото до Райската градина и Стълбата на Яков. Това е същността и на пътуването , описано в “Божествена комедия” от Данте Алигиери.

Всеки и всичко окачено на оста Mundi между небето и земята става хранилище на мощни знания и придобива специален статут: змия, , жезъл, плод, имел. Производни на тази идея са намерили форма в Жезълът на Хермес (Кадуцеят), където жезълът е Axis Mundi.

Излагам общоприетите тълкувания и не твърдя, че това е единственото обяснение. По – важното в случая е да се разбере защо Вазов нарича Рила ”Великата”, защо Седемте езера са мястото за белите танци на Братството и Духовните учители твърдят, че Рила е един от най-мощните енергийни центрове на земята.

Време е вече за въпросът – защо ви разказвам тези приказки. Защото преди да отворя турско – арабските речници, отворих санскритския и буквално настръхнах – най-популярния превод на думата мусала е… жезъл, скиптър,(кадуцей), боздуган, кривак, сопа (изобщо всякакви вълшебни пръчици), или лицето, което носи такъв жезъл, т.е Бог, Жрец, Цар.

मुसल musala m. club

मुसल musala m. n. mace

Автор: Мария Атанасова

Снимка: Павел Пронин

…………………………………………………………………………………

В “Речник на сходните думи между Български и Санскрит” пише следното:

Мусала musalaka Име на мистична планина, свързана с живота на Буда. – мусальа̀ка मुसल

Б.а.: засега съществуват само недоказани предположения за името на връх Мусала, напр., че името идвало от Арабски.

Мусала (2) musala 1. Мандало на камбана; 2. Епитет на Баларама и Баладева. – му̀сальа मुसल

Източник: https://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%A0%D0 … 0%B8%D1%82

…………………………………………………………………………………

За връзката на българския език със санскрит:

БЪЛГАРИТЕ И РИГ ВЕДА

Санскрит е древен език, много древен. Най-ранната му форма е записана във Ведите.Тези послания са създадени по време на далечната Бронзова епоха. Относно точната датировка все още няма пълно съгласие между учените. Едни смятат, че началото е поставено преди около 3700 години, други смятат, че това е станало преди 3200 години. Във всеки случай се касае за огромен период от време, а колкото повече се развива един език, толкова повече се променя лексиката му – неговото словесно богатство.

За около четири хилядолетия около 60% от изконните думи биха изчезнали и биха заменени с други. Разбира се има и други сценарии като например с английския, който е загубил повече от половината си изконни думи само за период от 1000 години.

Спокойно може да се предположи, че езикът, от който ведическия санскрит се е развил е загубил не 60% от най-древният си речник, а дори 80-90%. Кой е този език ще разберем след малко.

Самото име Веди означава буквално знание. То отговаря перфектно на стблг. вѣдь (веди) – знание, познание. В по-стария вариант на езика ни, наречен в далечното минало тракийски, намираме думите вид-зная, знание и видето отговаряща на стблг. видетъ. Знание е фактически това, което е видяно, а щом езика ни предлага етимология  за вѣдь (веди) – знание, познание то думата е изконно наша.

По начало е било забранено Ведите да бъдат записвани. Те са се предавали устно и поради тази причина свещените текстове са наречени шрути – това, което е чуто. Според Уйлям Уйтни във Ведически санскрит има взаимозамяна на р и л, така шрути би имала форма шлути. Тази форма отговаря прекрасно на стблг. слути–слушам, чувам. Интересното в случая е това, че във ведически санскрит от глагола шлути се извеждат и думите шлава-слава и шлавана–славене, т.е. налице е същият механизъм на изграждане на думи както и в старобългарския.

Най-старата от всички Веди е Риг Веда. Тя съдържа над хиляда песни, като първата от тях е за прослава на бог Агни-огъня. В началният стих има обръщение към този бог – Агне. Окончанието на името в звателен падеж е идентично на това в българския – Страхиле, Веселине, Добрине, а праформата на българската дума огън е агнь (агни) според езиковедите съставили “Български Етимологически Речник”, том IV – с. 786. Оказва се, че името на ведическото божество Агни е идентично на най-старата ни дума за огън!

Едва ли има някой, чието любопитство да не се разпали научавайки това. Поне при мен бе така, а въодушевлението ми нарасна когато разбрах какво е значението на Риг Веда. Всъщност правилното име е Рч Веда, като Рч означава реч, прослава, свещени думи. Риг Веда или както е правилно Рч Веда има смисъл – знание за древната реч, знание за свещените думи.

Когато научих тези неща бях доста озадачен. Питах се как така толкова стари думи от един мъртъв език са толкова близки до българските? Задълбочавайки се в историята на санскрит и Ведите научих нещо доста интересно. Вярва се, че тези свещени предания са създадени от не кой да е, а от Брама. Той е считан за богът-създател, първият, този, от когото всичко започва.

Доста са легендите за него, като разликите между тях са значителни. Веднага обаче ми направи впечатление приликата на името Брама с Бромий-епитет на Дионис. Това древно название на един от най-почитаните богове има смисъл на български език. Бромий означава бръмчащият, издаващият звук. Разбира се паралелът Брама – Бромий би могъл да почива на случайност. Съвпадения наистина се срещат, но в нашия случай реалността е друга.

Доста стари автори свързват тракийският бог с Индия. Цицерон нарича Дионис цар на Азия. Псевдоаполодор и Страбон са по-точни поставяйки Дионис като покорител на Индия. Павзаний дава още по-достоверно твърдение обяснявайки, че Дионис е първият, който е изградил мост над река Ефрат, а после е нахлул в Индия. Подобни сведения дават също Филострат, Псевдохигиний, Ноний. Сенека също говори за военен поход на тракийския бог в Индия.

Най-подробни сведения дава Луций Ариан. Той твърди, че преди идването на Дионис индийците били примитивни хора. Хранели се с кора от дървета и сурово месо. За дрехи им служели животински кожи, не познавали градове, храмове, култура. Дионис ги научил как да обработват земята, как да създадат селища, дал им знанията за различни занаяти, а също така и закони. Ариан приписва на Дионис и създаването на индийската религия като уточнява, че тракиецът сложил себе си начело на индийския пантеон.

Ето как се появява Брама – Бромий в Индия. Имаме солиден брой стари автори, за които няма съмнение, че Дионис е покорил Азия и не на последно място Индия. Някои от летописците дори дават името на свещената за Дионис планина. Става дума за Меру, значението е велика, а паралел намираме в тракийските планински имена Мерит и Гигамер. Частицата мер се среща и в тракийския теоним Пюрмерул, а също и в български имена като Безмер, Будимер, Витомер, Ездимер и др.

Присъствието на стари балканци в Индия е засвидетелствано не само от исторически извори и топоними, но дори и от материалната култура. В Индия са намерени особен вид кирко-копачи, за които археолозите признават, че са донесени от някого. Кой е този някой учените не уточняват, макар за всеки специалист да е ясно, че артефактите от Индия са трудно различими от тези, от територията на България, но от доста по-ранна дата – 4500 преди Христа. Става дума за медните сечива от Варненския Некропол и Стара Загора. На Балканите този тип сечива, но вече от друг материал се използва във всички епохи, включително и в ново време.

В Северна Индия, там, където са властвали арийците са намерени и древни оръжия, които не са типични за региона. Особен интерес представят вид бойни брадви, които специалистите наричат кавказки. Дълго време съм се чудил какви са тези кавказки бойни брадви, за които се говори, но не се дават изображения. Оказа се, че става дума за бойна секира с шип, а точно този тип оръжие има най-стар прототип във Варненския некропол – 4500 преди Христа. За жалост някой наш “специалист “ е решил, че бойната брадва от Варна е…клин, нищо, че при клина има остра и тъпа част, а в случая и двата края на артефакта са остри…

В Кавказ този тип бойни секири се появават едва през 1500 преди Христа. Това разбира се не пречи на специалистите да впрегнат каруцата през коня и вместо да нарекат особеният тип оръжие варненски тип, или български тип, бива лепнат заблуждаващият етикет кавказки тип. Най-фрапиращото е това, че старите автори като Херодот дори са дали името на този тип оръжие. То е наричано от гърците сагарис, а това несъмненно е чуждото предаване на българската дума секира.

Понеже находките от чужд тип са в Северна Индия, то е ясно, че те принадлежат на хората наречени във Ведите с името арийци. Доста се спори за значението на това название, като всеки дърпа чергата към себе си. Едни смятат, че арийци означава орачи, тези, които орат земята. Други вярват, че трябва да се търси връзка с немската дума Ehre – чест, почест, уважение.

И двете предположения са неверни. За арийското общество е характерна военната аристокрация – бойците кшатрия са тези, които са благородническата прослойка и управляват. Към аристокрацията принадлежат и свещениците наречени брамини. Търговията и занаятите са за класата ваишия, вешия, а тежката полска работа е предназначена за хора наречени кшудра.

Съвсем естествено е, че класата ария – бойците и свещениците няма да се хванат да обработват земята. За това се грижат тези от групата кшудра. Немската дума Ehre – чест, почест, уважение има логика, но етимологията й в немския виси във въздуха.

Има и друг проблем – докато арийците са конен народ и основното им оръжие е лъка, то при германските народи конят навлиза масово в армията около 2400 години след арийското нашествие в Индия. Същото важи и за масовото използване на лъка.

Названието ария–арийци е сродно на друга дума от ведически санскрит, а именно арка-светлина, слънце, блясък, лъч. На арка отговарят хет. харкиш–бял, тохар. арки–бял и разбира се нашата дума ярък–светъл, сияен, чиято неомекотена форма е била арък.

Арийци означава бели, светли, сияйни, ярки. Елементът – арк–ярък намираме в тракийските имена Аркиса, Аркина, Арковадара, Аркун. Самото име Ария е засвидетелствано от Стефан Византийски като най-старото име на Тракия.

С Тракия са свързани и различните названия на класите в арийското общество. Кшатрия отговаря на племенното име сатри. Преди повече от сто години Вилхелм Томашек свърза името на сатрите с арийската дума кшатра–господство, но понеже не притежаваше данните от археологията на Северна Индия не можа да разбере, че името е изконно тракийско.

Брамин означава буквално – служител на Брама, който не е друг, а Бромий-Дионис.

Ваишия, вешия се обяснават с ведическата дума виса, васа, ваша–селище, село, т.е. значението е селяни. В Тракия срещаме топонимите Виса, Пато-виса, Берзо-вис, Вис-мафа и т.н. Според Владимир Георгиев тракийската дума виса означава село, селище и отговаря на старобългарската вьсъ–село, селище.

Кшудра има значение малък, дребен, незначителен, откъснат, обяснение получаваме от блг. къс, откъснат, оскъда.

Названието на класите в арийското общество е варна, като значението на варна е цвят. Най-светлите са били бойците и свещениците, следват търговците и занаятчиите, а накрая са изпълнителите на тежката и презряна работа.

Варна се обяснява със стблг. варъ–горещина, зной, т.е. светлина, сияние. В тракийската ономастика срещаме името на цар Варсавас, което според мен означава сияният Савас (Савазий/Сабазий).

Със сигурност тези данни ще бъдат посрещнати със съмнение от определена група хора. Това е нормално, все пак дълго време на нас ни бяха втълпявани лъжи, а човек запомня не това, което е логично, а това, което чува най-често. От друга странна, важна информация за траките бе укривана от нас, а постиженията на народа на Орфей бяха пренебрегвани. В такъв случай няма защо да се чудим защо за някои хора истината ще изглежда странна.

Много от нас не са чували, че най-старото име на Тракия е Ария. Много не знаят и важната подробност, че траките са обитавали Средна Азия. Тракийското племе сарапари е локализирано от Плиний до Бактрия – Plin. VI.xviii-48.Същият автор споменава за кикони на север от Индия, а киконите са траки споменати от Омир.

“Saraparae, Bactri, quorum oppidum Zariastes, quod postea Bactru a flumine appellatum est” – Plin. VI-49.
“Nomades quoque Indiae vagantur. sunt qui ab aquilone contingi ab ipsis Ciconas dixere et Brisaros” – Plin. VI-55.

Освен за траките сарапари и кикони живеещи в близост до индийците, Плиний пише и за племената туни и брисари -Plin. VI-55. В Тракия пък срещаме племената туни, тюни и брисеи-Plin. IV-40-41. Има още неудобни данни за враговете на истината. Индийците смятат живеещите на север саки за чужд народ, но и същевременно за потомци на кшатрия – войнската прослойка на арийците. За старите гърци няма съмнение, че саките са траки – Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийския свят, с. 326.

Съседи на саките са могъщите масагети, който побеждават армията на Кир Велики. За тези масагети Йордан твърди, че са клон на гетите, и че град Томи (в Добруджа) е основан от масагетската царица Томира – Jord. De origine actibusque Getarum, X (61).

Нека обобщим накратко:

1.Притежаваме сведения на различни стари автори, които твърдят, че Дионис е станал господар на Азия и по-специално на Индия.

2.В Средна Азия са локализирани тракийските племена сарапари, брисари, кикони, туни, саки, масагети.

3.В Индия се срещат находки, за които се признава, че са внесени отвън, а прототипите на тези находки са от земите на България.

4. На територията на Индия има топоними сродни с тези от Тракия.

5. Названията Брама, веди, шрути, ария, брамин, вешия, кшудра, варна имат паралели в тракийската ономастика, а и логично обяснение на български език.

На всеки непредубеден човек би му станало ясно какво свързва нас българите с Рч Веда (Риг Веда) – свещените писания на арийците. Фактите, а и логиката показват, че определени групи  от траките са мигрирали в древността за Азия, покорили са Индия и са наложили своят език и култура на част от местното население. След време тези стари балканци са асимилирани от местното население, но са оставили силен отпечатък във външния вид, културата и езика на повлияното от тях население*.

Не случайно сред индийците говорещи арийски езици се срещат хора със светла кожа и очи. По времето на Патанджали е имало и такива със светла коса. Това дори е било задължително условие за тези, които са спадали към класата на брамините – The Aryan was originally white and Patanjali said blonde hair was an essential attribute of a brahman.

http://www.philtar.ac.uk/encyclopedia/hindu/ascetic/castes.html

Не случайно индийците практикуват ритуала сати, при който жената следва починалия си съпруг в небитието. Този обичай е описан от Херодот като типичен за траките обитаващи Балканите. Самото име сати, имащо вариант сути означава истина и се обяснява със стблг. суть–истина.

Трудно е да се определи кога точно траките, които основават Ария Варта в Индия са напуснали Балканите. Най-вероятно това се касае за бавен процес. Първо хората нарекли себе си арийци са се установили в Черноморските степи. Там ги локализира Олег Трубачов, който анализира доста от най-древните топоними и хидроними от този реион и търси етимология със санскрит.

В последствие траките арийци се установяват край Кавказ. Арменският учен Б. Джаукян смята, че тракийското влияние върху арменците е започнало през XV век преди Христа. По това време се появават и така наречените кавказки бойни брадви, за които видяхме, че всъщност са тракийски. Траките са останали доста време в Кавказ понеже според Джаукян те повлияват не само арменците, но и грузинците. В топонима Триалети Джаукян намира тракийското племенно име трери, а в арменската дума скай–великан, Джаукян вижда отражение на тракийското племенно име скаи.

След колонизацията на части от Кавказ траките се отправят отново на изток и се установяват в Южен Сибир. Андроновската култура от този регион е приписана на старите арийци. Това е правилно, но не е обърнато внимание на факта, че Андроновската култура е от земите на масагетите определени като част от гетите. По-голям пропуск е направен с класификацията на керамиката, оръжията и сечивата на Андроновската култура. Без изключение те имат прототип в Тракия, в по-ранната култура Бреница и др. Защо тези важни данни са премълчани за мен е загадка.

Благодарение на укритата информация стана възможно някои индивиди да започнат да правят опити да впрегнат каруцата пред коня. Редица автори се опитаха да поставят корените на нашия народ в Азия, изкарваха ни роднини на иранци, талишци и др. В подобни твърдения няма никаква логика. Какво от това, че малък брой извори говорят за идване на Българи от Имеон, Азия.

Та нима англичаните колонизирали Индия и завърнали се през втората половина на ХХ век са индийци по произход? Местата колонизирани от даден народ и произхода на този народ са две напълно различни неща. Дедите ни траките основават и колонии в Египет, но това не ги прави египтяни. Тракийското присъствие в Стара Британия е доказуемо с помоща епиграфски паметници и дори генетически изследвания, но отново, това, че траките са обитавали Британия, не означава, че там е прародината на народа на Орфей.

Балканите, а дори и части от Мала Азия са най-старата земя на предците ни. Тук е блеснала за първи път искрата на познанието. Тук са се родили първите благородници.

Тук се е появила първата човеколюбива доктрина. Разбира се забележителни постижения са направени и от други народи, в други земи. Дедите ни са дали много на света, но не всичко. Редно е обаче щом ние признаваме заслугите на другите, то и нашите заслуги да бъдат признати и да ни се окаже уважението, което заслужаваме.

Благодаря на Александър Мошев за ценната информация!

Използвана литература и пояснения:

1.Arrian, The Anabasis of Alexander, transl. E.J. Chinnok, Hodder&Stoughton, London, MDCCCLXXXIV;

2.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999

3.Pausanias’ Description of Greece, transl. A.R. Shilleto A.M. vol I, George Bell and Sons, London, 1900;

4.Cicero, De natura Deorum Academica, tranls. H.Rackham, Harward University Press, Willian Heinemann Ltd, London, MCMLXVII;

5.J.Lempriere, Lempriere’s Classical Dictionary, Braken Books, London, 1994;

6.Philostratus, Life of Apollonius of Tyana, trasl. F.C. Conybeare, Harward University Press, Willian Heinemann Ltd, London, 1912;

7.Nonnus, Dionysiaca, transl. W.H.D. Rose, Harward University Press, Willian Heinemann Ltd, London, MCMXL;

8.Cologne Digital Sanskrit Lexicon (from Monier-Williams’ ‘Sanskrit-English Dictionary’)

http://www.sanskrit-lexicon.uni-koeln.de/scans/MWScan/tamil/index.html

*Трябва да се отбележи обаче, че записаният санскрит е късна, а и силно променена форма на езика на старите арийци. Още при миграцията в Черноморските степи древният език е претърпял развитие. По-късно, в Кавказ и Южен Сибир също има развитие, то не спира и в земите на Индия. Тези промени са неизбежни, те стават бавно и поради това са трудно забележими. Поколение след поколение обаче те се натрупват, влиянията на съседите просто не могат да бъдат избегнати. При последвалото смесване на арийците с дравидите на Индия не само се оформя нов народ, но се създава и нов език – санскрит. Той показва смайващи прилики с българския, но макар корените да са едни и същи, пътят на развитие е различен, поради това, че условията са различни.

Автор: Павел Серафимов

Аз – на български
Аси/Ази – на санскрит